| Начало » Файлове » Учебни материали » Есета |
| Файлове в категорията: 64 Показани материали: 49-60 |
Страници: « 1 2 3 4 5 6 » |
Сортирай по: Дата · Име · Рейтинг · Коментари · Downloads · Прегледи
 | Всички материали в раздела са достъпни само за регистрирани потребители. Регистрацията е безплатна. Свалянето на материалите е безплатно. |
|
есе /Матей, 5:13/
Това са думи на Иисус Христос,
казани пред 12-те му ученици и тълпата, която го следва в Галилея. Те обобщават
посланията, които в Йоановото евангелие можем да прочетем като блаженства. |
|
- Това ли е прочутото френско
кафе ? Та то е почти като бабиното ръжено-леблебиено! Има вкус на прегорял кейк
и достойнството му (ако има такова !) е, че е по-сладко и по-гъстичко, не
прилича на вода, останала след миенето на кафена чаша. – казвам възмутено на
брат си, когато напускаме кафенето на Плас дьо ла Конкорд. Тук бяхме доведени
от нашите горди парижки домакини, за да пием "чудесното парижко кафе на
чудесния Площад на победата”. |
|
Любовта е едно изпитание. Малко
са хората, които успяват да го преодолеят и да бъдат истински щастливи свободни
хора. За другите любовта предизвиква противоречиви чувства и по една или друга
причина искат да се откъснат от нея, защото си мислят, че без нея ще им е
по-лесно. |
|
Всяка любов непременно включва елемента на влечение към партньора от
противоположния пол, но само влечение не е достатъчно,за да съществува тя.
Любовта създава потребност у партньорите да са заедно.Близостта им може да
породи широка гама от чувства-наслаждения.Чувствата-наслажденията са ценност
само за този,който ги изпитва.С чувствата се появява способност,която се ражда
заедно с любовта-емпатията.Тя се изразява в това,че единият партньор чувства с
чувствата на другия,усеща неговите усещания,боли го с болката,която изпитва
другият,неговите радости и огорчения ги преживява почти като свои. |
|
Когато говорим за човека, за живота, за
ролята на човека в живота, за живота на отделната личност и пр., в нашето
съзнание изникват множество въпроси, чиито отговори не винаги успяваме да
намерим. На всички ни е ясно, че човешкият живот е много сложен и в същността си
е изпълнен с множество ситуации, пред които хората се изправят ежедневно. Но
интересното е, че начинът, по който всеки отделен индивид се справя или не с
разнообразието от ситуации, е различен и обикновено е селектиран от няколко
варианта, като последният се оказва най-изгоден. Именно тези различни ситуации и
начини за тяхното преодоляване превръщат човека в актьор в живота-театър, защото
те го карат да приема различни образи и да се вживява в такива роли, които са
подходящи за отделните ситуации. |
|
Замисля
ли се за живота на хората все ми се струва, че той е театър в който участваме
всички. Всеки човек е артист в театъра на живота и изпълнява роля, която е
изпълнима единствено и само от него. Никой не може на сцената да дублира някого
сполучливо или да заеме изцяло неговото място. Театърът на живота не е шега. |
|
Що
е живот? Това е един от вечните философски въпроси, подлежащ на хиляди
разсъждения от различните на деня и не само! Пред всеки човек стои тайнството на
живота - от къде идваме, какво правим, на къде отиваме?! Разкриеш ли дарбата да
си човек, започваш да мислиш, да задаваш въпроси и ето там се появява отговорът
на този въпрос, за когото можеш да четеш, да откриеш дори своята истина, но не и
да си напълно сигурен. Така животът ни въвлича в своя театър, а режисьорите на
постановките - това сме ние! |
|
Изключително точно класикът на българската поезия Вапцаров в
стихотворението си "История”
дава образа на живота, лишен от маска-това е суровият, нелицеприятен живот,
макар и истински. Маската е второто лице на човек-онова, което той иска да вижда в огледалото и това,което другите иска да виждат.То е по-красиво, по-чувствително, с него притежателят му се чувства защитен и дори недосегаем, то е неговата защита пред околните, понякога му дава самочувствие, скрива, онова, което другите не трябва да виждат, а показва онова, което трябва да се запомни. |
|
Мислих,
разсъждавах, анализирах много, докато стигна до извод – удовлетворяващ мен
самата, че всъщност животът неусетно ни въвлича в своя театър, а режисьорите на
постановките – това сме ние, хората! Причината да си задам този фундаментален
въпрос – как животът ми се трансформира в една нова форма – театър е задаването
ми на друг въпрос – какво е живот? |
|
Есен
е. Вали. Вали навсякъде – по прешните, сиви улици и паважи, върху грозно
стърчащите намръщени блокове, върху мрачната асфалтирана земя, върху сивата
наслойка по дърветата. Хората забързано цапат из мътните локви, като обидено
обръщат гръб на дъжда, сиви и мрачни като камъните, които бълват плътен дим
срещу мокрото небе. Всичко бързо опустява и дъждът остава сам. Сивите блокове се
затварят в мрачната си бетонна черупка. |
|
Мога да виждам и чувам, да чувствам, да говоря и да действам. Мога да си отговоря на стотици сложни въпроси. Обичам себе си, затова обичам и България - защото тя е в мен и аз съм в нея! Не обезпокоявах безпокойството си, докато то само не ме обезпокои! И ето, сърцето ми - иначе спокойно сърце на българка, сега е притеснено за България, следователно и за себе си, защото ей така от нищото изскочи въпросът: "България в Европа, а после какво?" |
|
Какво означава да си различен?! Кои хора са
различни?! Имаме ли нещо общо с тях?!
Старите китайци казват, че всички гарги са черни... А това значи ли пък, че всички хора са еднакви? Различен...Това може би значи, че не си част от другите, че се отличаваш от тях, хора, които не са еднакви с теб! |
gemi 
mirona 