Образователен портал,теми,реферати,лекции

есе /Матей, 5:13/

Това са думи на Иисус Христос, казани пред 12-те му ученици и тълпата, която го следва в Галилея. Те обобщават посланията, които в Йоановото евангелие можем да прочетем като блаженства.
Вярващи, и атеисти, всички се убеждаваме в мъдростта и духовното величие на Божия син.Цялата му проповед е насочена към духовното усъвършенстване на личността. За Иисус човекът е най-значимото и стойностно същество на Земята. То трябва непрекъснато да се усъвършенства, за да не изгуби стойността си.

Поучението обяснява на учениците му какви трябва да бъдат те както заради самите себе си, така и заради хората, и заради него.То не свършва с метафората ”Вие сте солта на Земята”, а с въпроса как солта, загубила вкуса си,може пак да го придобие отново. Т.е. как човекът, загубил достойнствата си във водовъртежа на живота, може да си ги възвърне. Всъщност този въпрос би могъл да се приеме като реторичен, защото отговорът му е в предхождащите го блаженства.

"Блажени са бедните духом”, щастливци са онези, които имат чисти души и не смятат , че са постигнали пълно духовно съвършенство, та са жадни за още.Човекът е солта на Земята, когато се развива- това е посланието на Божия син.

Когато твърди, че са блажени смирените, той проповяда да се следва примера не на агресивните, а на компромисните хора, защото те имат бъдеще.Човекът е солта на земята, когато живее в мир с околния свят. Такъв човек може да се нарече син Божий.

А скърбящите са блажени не защото страдат, а защото сърцата им са отворени за чувства, затова ще бъдат "утешени”, ще получат състрадание, съпричастност, утеха.Човекът, който не живее единствено за себе си, затворен в своя малък свят, е солта на земята.

Иисус проповяда , че са блажени гладните и жадните, но не тези, които търсят материално задоволяване, а насита в правдата.Хората са солта на земята, когато се ръководят от висш идеал, когато имат висши цели.

Нарича блажени милостивите и чистите сърца, които стоят с лице към нуждите на другите; които безкористно протягат ръка на изпадналия в беда и го правят навреме, без свидетели и мисъл за отплата или награда. Добротворците са солта на земята.

Той поставя в първите редове на праведните хора онези, които вярват в Бог.Да вярваш,значи да си силен. Вярата е единствено верният път за победа над злото в живота, път към бъдещето, към царството небесно. Когато се бори за вярата си, когато се жертва за нея , човекът става пророк и мъченик, влиза в редовете на онези, които са солта на живота .

За да бъдат хората солта на Земята, учи Иисус, те трябва непрекъснато нравствено да се усъвършенстват. Но пътят на усъвършенстването не е покрит с рози, а с бодли. Без вътрешен огън по този път не се върви и той не се изминава успешно.Не случайно повече от две хилядолетия човечеството тачи, вярва и се кълне в името Иисусово, защото той изминава пътя на изпитанията, за да стане най-съвършената човешка личност .Водачът на тези, които са солта на земята.

Но обикновените хора не са измерими с Божия син. Трябва ли да го приемаме като друга галактика, към която нямаме нито път, нито машина за летене?

Има и машина, и път:машината е нашата душа;пътят- нравственото усъвъпшенстване. Ако ги насочим към верния ориентир, не значи ,че непременно ще стигнем до неговата галактика,, но поне ще се приближим към нея. А нали поетът е казал:”Човекът е човек тогава, когато е на път!” Движим ли се с воля и вяра, без колебание в правилната посока,, значи сме преодолели част от разстоянието до Голямата галактика ,наречена съвършенство. Значи и ние сме вече част от солта на Земята.А това е напълно достатъчно за един човешки живот.