Образователен портал,теми,реферати,лекции

Колко прост, и в същото време колко сложен може да бъде светът! Милиони хора работя и живеят със собствена цел, за да могат да си осигурят нещо по-добро. Всеки човек се цели към нещо, някои го постигат, други – не, понякога целият им живот преминава в това. На пръв поглед – просто, все едно и също.

Съвременният човек- роботизиран и лишен от ценности продукт на собствената си епоха. Звучи песимистично, нали? Много са онези, които считат, че именно човечеството е причината за разрухата и щетите, които околната среда претърпява. Вредна ли е човешката дейност за природата или съвременният хомо сапиенс все още може да си послужи с оправданието на несъвършено произведение на природната живителна сила, която загива в нозете на своето сътворение? Възможно ли е да бъде ограничена деструктивната намеса на „варварската маймуна”, претендираща да носи названието „човек”?

1.Идеята за глобалност. Маршал Маклуън го използва още пре 1962 г. в смисъл,че електронните медии превръщат света в "глобално село”.Но за глобалност и глобализация започва да се говори особено интензивно едва към края на 80-те години на ΧΧ век. Рухването на Берлинската стена като символ на разпада на противостоящите си политически, идеалогически е военно "западен” блок допринася съществено за публичното утвърждаване на идеята за глобалност.

Националните граници са нашият човешки път към себепознание и познание чрез вглеждане в родовата памет.Но модерното време на глобалните технологии все повече ни изправя пред въпроса не стават ли те ненужно старомодни и имат ли бъдеще?

Замисляли ли сте се някога за природата и за това каква част от нашия живот е тя? Или по-скоро замисляли ли сте се за това каква част сме ние от природата? Осъзнавате ли, че заобикалящото ни природно разнообразие заема огромна част от ежедневието ни, а за сметка на това ние, хората, сме една прашинка от необятния космос?

Уважение – дума, използвана в контекста на етикет и етикеция, деликатност към чувствата и личното пространство на другия, мерило за чест и достойнство, преклонение към нечии заслуги или дума, превърнала се в нарицателно за авторитет… Уважението е всичко това, но неговите измерения далеч не се изчерпват само с тези проявления. По-важните въпроси, които си задаваме, са възпитава ли се то или е вътрешен изблик, дали можем ли да му дадем точна дефиниция или трябва да го изпитаме.

Повестта е история на една лична драма, двойно рамкирана от картините на две войни. Като своеобразно мото, вплетено вътре в самото повествование, се откроява афористичното прозрение на автора: „Няма нищо по-тягостно от повторението на миналото.” Защото Емилиян Станев във връзката война – човек акцентира многовариантната повторяемост на страданието, индивидуално и колективно. Войната го интересува не с политическата си същност, а с психологическите житейски рефлексии.

Дава ли ни контактът с реалния свят нещо, което липсва във виртуалната реалност? Разбира се че реалния свят не дава безброй неща, които витруалният не, и не би могъл при никакъв случай. Контактът с реалния свят е нещо истинско, до което можеш да се докоснеш, да опиташ, да разбереш, докато другото е извън пределите на материалното и реалното. То се намира в едно друго пространство, в което хиляди хора блуждаят ежедневно, всеки търсейки нещо.

Литературните трудове на Иван Вазов, пропити с безмерна обич и преклонение пред Родината, са се превърнали в символ на българската идентичност във всички нейни измерения. В много от тях обаче с огорчение и тъга писателят отразява кризата на следосвобожденска България – народът не може да свикне с промените, свободата е по-скоро физическа, отколкото духовна, приема се с безразличие и радушност.