Начало » Файлове » Учебни материали » Есета |
2011-01-09, 4:48 PM | |
„Уважението се отнася винаги само към лица, никога към неща. Уважението е дан, която, искаме или не искаме, не можем да откажем на заслугата; можем в краен случай да се въздържим да го покажем външно, но не можем да попречим да го изпитаме вътрешно.” Имануел Кант Есе Уважение – дума, използвана в контекста на етикет
и етикеция, деликатност към чувствата и личното пространство на другия, мерило
за чест и достойнство, преклонение към нечии заслуги или дума, превърнала се в
нарицателно за авторитет… Уважението е всичко това, но неговите измерения далеч
не се изчерпват само с тези проявления. По-важните въпроси, които си задаваме,
са възпитава ли се то или е вътрешен изблик, дали можем ли да му дадем точна
дефиниция или трябва да го изпитаме. Затова летвите за уважение днес са вдигнати доста
по-високо, поне за тези, които споделят виждането на Кант – а именно, че
уважението се измерва с действията и постъпките, с това, което си постигнал. Тук
звучи и гласът на Аристотел – всекиму според заслугите. Можем да се съгласим и
с мисълта на Ларошфуко: „Почтените хора уважават достойнствата ни, а тълпата –
щастливата ни звезда.” И в този смисъл уважението е дан – искаме или не искаме
– то е пряко отражение на дадена заслуга, то е мерилото, признаващо честта и
достойнството на някого. Респектът е нашето проявление на признание и
преклонение. Респектът е в основата на това да се стремим и да преследваме
идеалите си. Той е мярата за почит и авторитет. „Не си издигай кумири” може да
бъде трансформирано в уважавай другите за това, което са, с оглед на това,
което са постигнали. Ние не уважаваме родителите си, защото са ни създали, а
заради борбата, която водят всеки ден, за да ни изградят приветливо и благополучно
бъдеще. Ние не уважаваме по-големите от нас заради възрастта им, а заради
годините житейски опит, в които ни превъзхождат. Уважаваме някого заради
плодовете на неговия труд, заради талантът и всеотдайността му или просто, че
постъпва в дадена ситуация така, както отговаря на нашите етични принципи и
морален кодекс…Това в повечето случаи се изпитва, а не възпитава, и ние сме
безсилни да го отминем само с поглед. И в обобщение, за да бъдем ние обект на уважение, първо трябва да се научим да уважаваме другите. Нека показваме по-често респект към нечии заслуги, макар и тривиални на пръв поглед, защото чуждото признание е еквивалент за вътрешно удовлетворение. Съзнателно търсено, уважението се превръща в користна цел и губи достойнството си. Затова нека постъпваме така, както повелява собствения ни морал, без да търсим одобрение. Нашата награда ще бъде трепета от заслугата, а можем да сме сигурни, че извършена, макар и не гласно, тя ще бъде забелязана. Сентенцията на Кант, заложена в заглавието, дава плод на много размисли, които ако открием сами за себе си, ще направим крачка напред към нашето духовно извисяване. | |
Сподели с приятели: | |
Прегледи: 1349 | Сваляне: 0 | Рейтинг: 0.0/0 |
Брой коментари: 0 | |