Образователен портал,теми,реферати,лекции

Човекът във новото време трябва да бъде разбран, преди да бъде осъден. И чрез разбирането да бъде спасен! Вапцаров се заема с нелеката задача да оправдае човека, „стъпил в погрешност на гнило”, и да открие кой е виновен – човекът, роден, за да върви и търси своя път, или животът, който често го изправя на кръстопътя между вярната и грешната посока, без да му даде ориентири за добро и зло.

Когато човек е преуморен,има някакъв проблем или просто му е гадно, търси нещо, с което да се успокои. В този момент на помощ идва Дрогата. Естествено, това е решение само за някои. Това са хора,които нямат щастливи моменти в живота. Какво е първият път? Всички, които си мислят, че се нуждаят от дрога си казват, че ще опитат само веднъж.

За да живее пълноценно човек, той не може да живее сам. Ежедневно ние се срещаме с хиляди хора, роднини, познати, приятели и общуваме с тях. Съдбата ни събира с едни и ни разделя с други, някои стават основна част от живота ни завинаги , а други просто преминават през него.

Всеки човек днес е чувал за най-съвременния начин за обмен на информация и за общуване, а именно чудото на модерния свят, наречено Интернет. Едно виртуално пространство, което става достъпно за всеки потребител, независимо от познанията му в сферата на компютрите. Интернет става едно улеснение за всеки, който се е престрашил да се докосне до него. В мрежата възможностите са неограничени. Човек може да получава всякаква информация за интересуващите го области, дори да си намери половинка или просто приятели. Съвкупността от възможности, които ни се предоставят, образуват тази огромна матрица.

Затворът е място, в което човек изтърпява наложено наказание, с цел лишаване от свобода. Именно свободата е тази, която подтиква човека да се стреми към все по-високи върхове и да постига все по-големии успехи. Когато в ежедневния си живот младият човек е лишен от своята свобода, той започва да се чувства подтиснат от обстоятелствата, а те се превръщат в мъчение за самия него.

Някога, далече в мрака на времето, едно слабо, беззащитно същество е стояло в топлата нощ и с тревога се е вслушвало във всеки шум. Над него – в тъмносиния небосвод са трептели милиарди светлинки, разливала се е млечна мъглявина и там в нея се е движела по своя път една синя планета. Но това същество, тази нежна тръстика, още нищо не е познавала. На прага на земния летопис е стоял той – човекът. Неговото единствено оръжие се оказало всепобеждаващо.

Дали чрез еволюция или Бог е създал човека, тук няма да става дума. Важното е, че това чудо е сътворено и го има на Земята.Той, човекът е най – висшата материя, най – великото творение в цялата природа. В какъвто и аспект да го разглеждаме: философски, научно – изследователски, природно – анатомичен, емоционално – психологичен, той – човекът с неговите функции и предназначения си остава върха – чудото на планетата Земя.

Вървя бавно по улиците на града, вдишвам с наслада пролетния аромат и очите ми се спират върху разцъфтелите дървета. Времето е така прекрасно,хората са така усмихнати…Спъвам се в натрупан покрай алеите на парка боклук и от моето прекрасно настроение не остава нищо. Идва тревожният въпрос: ”Осъзнаваме ли какво причиняваме ние на Земята, на околната среда, на природата? Даваме ли си сметка, че тя е нашият дом, а ние не сме най-добрите стопани?”