Образователен портал,теми,реферати,лекции

Без съмнение САЩ и Европа са двете водещи сили, между които винаги е имало и ще продължава да има определена доза съперничество и желание за надмощие.Факт е обаче, че американците са достатъчно силни, за да не се страхуват от европейците.

Казваме, че от две години България е част от Европа. Погледнато от географска гледна точка обаче, България винаги е била част от Европа. Несъзнателното използване на този израз в ежедневието ни кара да се замислим, кое е това нещо, което досега ни е отделяло от останалите европейски държави и придобили ли сме го откакто сме „в Европа” ?

Светът, в който живеем – така сложно устроен, изпълнен с красота и вдъхновение, понякога с трудности и противоречия, всеобхватен и пъстър, това е нашата жизнена среда на развитие и самоусъвършенстване. Още от древногръцките философи са залегнали въпросите за смисъла на съществуването – кой съм аз, от къде произтичам, каква е моята мисия на земята.

Има думи, които на всички езици, вървят ръка за ръка и в повечето случаи се използват паралелно. Култура и история са две точно такива понятия. Необходимостта да ги използваме в едно и също изречение, да ги допълваме една с друга се крие във факта, че хората не могат да не отправят поглед назад в миналото, за да търсят корените си, без да се сетят за културното наследство оставено им от техните прадеди.

Още най-старите цивилизации отреждат на историята и културата, респективно на възпитанието и образованието, главна роля за самочувствието на хората, за тяхното усъвършенстване и благоденствие. Това е и основната идея в социалните утопии на философите от древността до наши дни. Историята и културата са и главен принцип при функционирането на съвременните развити общества, основаващи се на многовековни традиции и почит към националното историческо наследство.

"С настъпването на всяка пролет, идва мирисът на нов живот”- са казали хората. Но до колко това е вярно не се знае. В сегашното време всичко е толкова сиво и мрачно, че ние не забелязваме дори какво става около нас. Всичко разцъфтява, всичко се пробужда. Би трябвало с това да се пробуди и малка капчица доброта у всеки човек.

Няколко месеца след присъединяването на България към Европейския Съюз е редно да си зададем въпроса какво всъщност значи тази общност за самите нас и с какво може да си бъдем взаимно полезни.Понятия като „европеец” и съответно Европа все повече бягат от смисъла, с който са били натоварвани преди време.Ако се върнем в началото на 90-те години в България ясно личи промяната, която е настъпила в мисленето на българите само 17 години по-късно.Националното мислене в европейските страни се измества все повече и повече и европейската концепция се развива, като се запазват регионалните или национални културни особености.Европа не е вече географско определение, това понятие носи значението на колективен общностен манталитет, носи своите предимства и недостатъци, като единствено от нас зависи да се възползваме максимално добре от предоставената ни възможност.

В нашето ежедневие са нормални срещите ни с хора, които на гърба на децата си копнеят да осъществят собствените си мечти и да осъществят копнежите си. Никак не е рядко срещано явлението, при което родител, който иначе в обществото минава за културен, грамотен и отговорен човек, да запише невръстното си петгодишно дете на уроци по пиано, балет, пеене и естествено, английски. Е, понякога и френски. Или немски. Или пък, за съжаление, на два-три чужди езика наведнъж, за по-сигурно.

През последните години на територията на страната усилено се заговори за затварянето на нерентабилните рудници. Такъв бе и случаят в моя град. Аз съм от Рудозем. Както подсказва името сред основните отрасли в региона е рудодобива – икономиката е резултат от развитието на дейностите, свързани с експлоатацията най-вече на оловно-цинковата руда и свързаната с това миннодобивна промишленост.