понеделник, 23.12.2024
Начало » Файлове » Учебни материали » Есета

Човекът – мислеща тръстика– есе
2011-01-09, 5:48 PM

Човекът е само мислеща тръстика,
най-крехкото нещо в природата,
но той е мислеща тръстика.

Блез Паскал

Някога, далече в мрака на времето, едно слабо, беззащитно същество е стояло в топлата нощ и с тревога се е вслушвало във всеки шум. Над него – в тъмносиния небосвод са трептели милиарди светлинки, разливала се е млечна мъглявина и там в нея се е движела по своя път една синя планета. Но това същество, тази нежна тръстика, още нищо не е познавала. На прага на земния летопис е стоял той – човекът. Неговото единствено оръжие се оказало всепобеждаващо.

Разумът му дал огъня. Той му показал острите камъни и кости, с които да обработва земята. С тях той рисувал по стените на пещерите, в които живеел. Умирал и се раждал. В борба за живот той опознавал света около себе си и развивал разумът си.

Ръцете намирали глината и глинените съдове украсявал с рисунки от своя живот и от природата. С красиви цветове рисувал релефи върху гробниците на владетелите. Изсичал от камък статуите на фараона и семейството му. Хиляди роби изграждали пирамидите и хиляди измирали до изграждането им. Величествената пирамида на фараона Хеопс е строена тридесет години, а животът на един роб – строител продължавал не повече от две години.

Разумният човек преобразявал света и природата. От Вавилонските кули, асирийските барелефи, дворците на Семирамида с висящи градини, приказните златни съкровища на траките, стълбовидните храмове с богати орнаменти на маите, до акропула с изваяните статуи на боговете и античните театри с комедийте и драмите на Есхил, Софокъл и Еврипид са творение на краткия живот на милиони хора живели по света.

С раждането на Христос започва новото летоброене.Християнската религия дава на света величествени храмове, украсени с картините на Микеланджело, Рафаел, Тициан, Леонардо да Винчи; ражда се поезията на Данте, Петрарка и Бокачо, Шекспир и Рабле.От краткия живот на тези велики мъже са останали безсмъртни произведения, израз на Възраждането на човечеството.


Разумният човек търси непознатото, не спира да опознава света, който го заобикаля. Коперник, Галилео Галилей, Джордано Бруно и много след тях са устремени към безкрайната, загадъчна Вселена.
Мигелан, Васко да Гама, Христофор Колумб тръгват по вълните на океана да опознават все още непознатата земя. И макар да горят клади, истината за света все повече се разбулва. Разумният човек, тази „мислеща нежна тръстика” , чийто живот е по – кратък от мигновение за космосае непрекъснато люшкана от бурите на историческото време, но продължава да опознава света, от който идва. Древният философ Демокрит, макар и полусляп със своето духовно зрение е видял материята, съставена от множество неделими частици – атоми.

Векове след него много учени разгадаха тайната на атомите и днес е открит пътя към познанието на най – величественитеявления във Вселената съставена от атоми и лъчи. Синята планета – Земята сега е на човека. Колко дълъг и сложен е пътят на човешкия разум. Прегради за него няма. Било е някога, в мрака на времето. Едно слабо, беззащитно същество, като нежна, полюшвана от вятъра тръстика, не е имало сили да вдигне очи и да погледне всемира.

Сега човекът има с какво да бъде горд – неговият разум все повече се доближава до истината за света!

Василка Божкова XI "б” клас

Категория: Есета | Добавено от: gemi | Тагове: литературно есе, Есе за човека, есе по литература, Човекът – мислеща тръстика, съчинение по литература

Сподели с приятели:
Прегледи: 794 | Сваляне: 0 | Рейтинг: 0.0/0
Брой коментари: 0
Само регистрирани потребители могат да публикуват коментари
[ Регистрация | Вход ]