Образователен портал,теми,реферати,лекции

Уважение – дума, използвана в контекста на етикет и етикеция, деликатност към чувствата и личното пространство на другия, мерило за чест и достойнство, преклонение към нечии заслуги или дума, превърнала се в нарицателно за авторитет… Уважението е всичко това, но неговите измерения далеч не се изчерпват само с тези проявления. По-важните въпроси, които си задаваме, са възпитава ли се то или е вътрешен изблик, дали можем ли да му дадем точна дефиниция или трябва да го изпитаме.

Рудолф Щайнер е от малцината представители на реформаторската педагогика през 20-те години на 20 век, чиито идеи и училища същестуват и до днес, дори се откриват нови. Човек с разностранни интереси, без да има педагогическо образование, той разработва и реализира практически една голяма идея в духа на реформаторската педагогика, а именно образованието, обучението и възпитанието да бъдат изградени въз основа на антропософски сващания за човека.

Повестта е история на една лична драма, двойно рамкирана от картините на две войни. Като своеобразно мото, вплетено вътре в самото повествование, се откроява афористичното прозрение на автора: „Няма нищо по-тягостно от повторението на миналото.” Защото Емилиян Станев във връзката война – човек акцентира многовариантната повторяемост на страданието, индивидуално и колективно. Войната го интересува не с политическата си същност, а с психологическите житейски рефлексии.

Дава ли ни контактът с реалния свят нещо, което липсва във виртуалната реалност? Разбира се че реалния свят не дава безброй неща, които витруалният не, и не би могъл при никакъв случай. Контактът с реалния свят е нещо истинско, до което можеш да се докоснеш, да опиташ, да разбереш, докато другото е извън пределите на материалното и реалното. То се намира в едно друго пространство, в което хиляди хора блуждаят ежедневно, всеки търсейки нещо.

Литературните трудове на Иван Вазов, пропити с безмерна обич и преклонение пред Родината, са се превърнали в символ на българската идентичност във всички нейни измерения. В много от тях обаче с огорчение и тъга писателят отразява кризата на следосвобожденска България – народът не може да свикне с промените, свободата е по-скоро физическа, отколкото духовна, приема се с безразличие и радушност.

Това са думи на Иисус Христос, казани пред 12-те му ученици и тълпата, която го следва в Галилея. Те обобщават посланията, които в Йоановото евангелие можем да прочетем като блаженства.

- Това ли е прочутото френско кафе ? Та то е почти като бабиното ръжено-леблебиено! Има вкус на прегорял кейк и достойнството му (ако има такова !) е, че е по-сладко и по-гъстичко, не прилича на вода, останала след миенето на кафена чаша. – казвам възмутено на брат си, когато напускаме кафенето на Плас дьо ла Конкорд. Тук бяхме доведени от нашите горди парижки домакини, за да пием "чудесното парижко кафе на чудесния Площад на победата”.

Любовта е едно изпитание. Малко са хората, които успяват да го преодолеят и да бъдат истински щастливи свободни хора. За другите любовта предизвиква противоречиви чувства и по една или друга причина искат да се откъснат от нея, защото си мислят, че без нея ще им е по-лесно.