Образователен портал,теми,реферати,лекции

Всеки човек днес е чувал за най-съвременния начин за обмен на информация и за общуване, а именно чудото на модерния свят, наречено Интернет. Едно виртуално пространство, което става достъпно за всеки потребител, независимо от познанията му в сферата на компютрите. Интернет става едно улеснение за всеки, който се е престрашил да се докосне до него. В мрежата възможностите са неограничени. Човек може да получава всякаква информация за интересуващите го области, дори да си намери половинка или просто приятели. Съвкупността от възможности, които ни се предоставят, образуват тази огромна матрица.

Затворът е място, в което човек изтърпява наложено наказание, с цел лишаване от свобода. Именно свободата е тази, която подтиква човека да се стреми към все по-високи върхове и да постига все по-големии успехи. Когато в ежедневния си живот младият човек е лишен от своята свобода, той започва да се чувства подтиснат от обстоятелствата, а те се превръщат в мъчение за самия него.

Някога, далече в мрака на времето, едно слабо, беззащитно същество е стояло в топлата нощ и с тревога се е вслушвало във всеки шум. Над него – в тъмносиния небосвод са трептели милиарди светлинки, разливала се е млечна мъглявина и там в нея се е движела по своя път една синя планета. Но това същество, тази нежна тръстика, още нищо не е познавала. На прага на земния летопис е стоял той – човекът. Неговото единствено оръжие се оказало всепобеждаващо.

Дали чрез еволюция или Бог е създал човека, тук няма да става дума. Важното е, че това чудо е сътворено и го има на Земята.Той, човекът е най – висшата материя, най – великото творение в цялата природа. В какъвто и аспект да го разглеждаме: философски, научно – изследователски, природно – анатомичен, емоционално – психологичен, той – човекът с неговите функции и предназначения си остава върха – чудото на планетата Земя.

Вървя бавно по улиците на града, вдишвам с наслада пролетния аромат и очите ми се спират върху разцъфтелите дървета. Времето е така прекрасно,хората са така усмихнати…Спъвам се в натрупан покрай алеите на парка боклук и от моето прекрасно настроение не остава нищо. Идва тревожният въпрос: ”Осъзнаваме ли какво причиняваме ние на Земята, на околната среда, на природата? Даваме ли си сметка, че тя е нашият дом, а ние не сме най-добрите стопани?”

Колко прост, и в същото време колко сложен може да бъде светът! Милиони хора работя и живеят със собствена цел, за да могат да си осигурят нещо по-добро. Всеки човек се цели към нещо, някои го постигат, други – не, понякога целият им живот преминава в това. На пръв поглед – просто, все едно и също.

Съвременният човек- роботизиран и лишен от ценности продукт на собствената си епоха. Звучи песимистично, нали? Много са онези, които считат, че именно човечеството е причината за разрухата и щетите, които околната среда претърпява. Вредна ли е човешката дейност за природата или съвременният хомо сапиенс все още може да си послужи с оправданието на несъвършено произведение на природната живителна сила, която загива в нозете на своето сътворение? Възможно ли е да бъде ограничена деструктивната намеса на „варварската маймуна”, претендираща да носи названието „човек”?

1.Идеята за глобалност. Маршал Маклуън го използва още пре 1962 г. в смисъл,че електронните медии превръщат света в "глобално село”.Но за глобалност и глобализация започва да се говори особено интензивно едва към края на 80-те години на ΧΧ век. Рухването на Берлинската стена като символ на разпада на противостоящите си политически, идеалогически е военно "западен” блок допринася съществено за публичното утвърждаване на идеята за глобалност.

Националните граници са нашият човешки път към себепознание и познание чрез вглеждане в родовата памет.Но модерното време на глобалните технологии все повече ни изправя пред въпроса не стават ли те ненужно старомодни и имат ли бъдеще?

Замисляли ли сте се някога за природата и за това каква част от нашия живот е тя? Или по-скоро замисляли ли сте се за това каква част сме ние от природата? Осъзнавате ли, че заобикалящото ни природно разнообразие заема огромна част от ежедневието ни, а за сметка на това ние, хората, сме една прашинка от необятния космос?