| Начало » Файлове » Учебни материали |
| Материали в раздела: 103 Показани материали: 73-84 Сортирай по: Дата · Име · Рейтинг · Коментари · Downloads · Прегледи |
Страници: « 1 2 ... 5 6 7 8 9 » |
 | Всички материали в раздела са достъпни само за регистрирани потребители. Регистрацията е безплатна. Свалянето на материалите е безплатно. |
|
Когато говорим за човека, за живота, за
ролята на човека в живота, за живота на отделната личност и пр., в нашето
съзнание изникват множество въпроси, чиито отговори не винаги успяваме да
намерим. На всички ни е ясно, че човешкият живот е много сложен и в същността си
е изпълнен с множество ситуации, пред които хората се изправят ежедневно. Но
интересното е, че начинът, по който всеки отделен индивид се справя или не с
разнообразието от ситуации, е различен и обикновено е селектиран от няколко
варианта, като последният се оказва най-изгоден. Именно тези различни ситуации и
начини за тяхното преодоляване превръщат човека в актьор в живота-театър, защото
те го карат да приема различни образи и да се вживява в такива роли, които са
подходящи за отделните ситуации. |
|
Замисля
ли се за живота на хората все ми се струва, че той е театър в който участваме
всички. Всеки човек е артист в театъра на живота и изпълнява роля, която е
изпълнима единствено и само от него. Никой не може на сцената да дублира някого
сполучливо или да заеме изцяло неговото място. Театърът на живота не е шега. |
|
Що
е живот? Това е един от вечните философски въпроси, подлежащ на хиляди
разсъждения от различните на деня и не само! Пред всеки човек стои тайнството на
живота - от къде идваме, какво правим, на къде отиваме?! Разкриеш ли дарбата да
си човек, започваш да мислиш, да задаваш въпроси и ето там се появява отговорът
на този въпрос, за когото можеш да четеш, да откриеш дори своята истина, но не и
да си напълно сигурен. Така животът ни въвлича в своя театър, а режисьорите на
постановките - това сме ние! |
|
Изключително точно класикът на българската поезия Вапцаров в
стихотворението си "История”
дава образа на живота, лишен от маска-това е суровият, нелицеприятен живот,
макар и истински. Маската е второто лице на човек-онова, което той иска да вижда в огледалото и това,което другите иска да виждат.То е по-красиво, по-чувствително, с него притежателят му се чувства защитен и дори недосегаем, то е неговата защита пред околните, понякога му дава самочувствие, скрива, онова, което другите не трябва да виждат, а показва онова, което трябва да се запомни. |
|
Мислих,
разсъждавах, анализирах много, докато стигна до извод – удовлетворяващ мен
самата, че всъщност животът неусетно ни въвлича в своя театър, а режисьорите на
постановките – това сме ние, хората! Причината да си задам този фундаментален
въпрос – как животът ми се трансформира в една нова форма – театър е задаването
ми на друг въпрос – какво е живот? |
|
Есен
е. Вали. Вали навсякъде – по прешните, сиви улици и паважи, върху грозно
стърчащите намръщени блокове, върху мрачната асфалтирана земя, върху сивата
наслойка по дърветата. Хората забързано цапат из мътните локви, като обидено
обръщат гръб на дъжда, сиви и мрачни като камъните, които бълват плътен дим
срещу мокрото небе. Всичко бързо опустява и дъждът остава сам. Сивите блокове се
затварят в мрачната си бетонна черупка. |
|
Мога да виждам и чувам, да чувствам, да говоря и да действам. Мога да си отговоря на стотици сложни въпроси. Обичам себе си, затова обичам и България - защото тя е в мен и аз съм в нея! Не обезпокоявах безпокойството си, докато то само не ме обезпокои! И ето, сърцето ми - иначе спокойно сърце на българка, сега е притеснено за България, следователно и за себе си, защото ей така от нищото изскочи въпросът: "България в Европа, а после какво?" |
|
Какво означава да си различен?! Кои хора са
различни?! Имаме ли нещо общо с тях?!
Старите китайци казват, че всички гарги са черни... А това значи ли пък, че всички хора са еднакви? Различен...Това може би значи, че не си част от другите, че се отличаваш от тях, хора, които не са еднакви с теб! |
|
Тя започна. Тя е толкова ужасна. Тя сее
смърт. Презирана е от всеки. Никой не я желае. Въпреки всичко тя съществува.
Всеки се бори срещу нея, отрича я, отвращава се от нея. Въпреки всичко, тя
съществува. Тя е като коварна болест, започне ли няма лекари за нея.
Единственото лекарство е времето. Времето, с което никой не разполага. Тя носи
нещастие. Въпреки всичко, тя съществува. Това е войната. |
|
Лицемерие – всички сме се сблъсквали с тази
страна на човешката природа. Какво означава лицемерие? Игра с доверието на
човека срещу теб. Нож в гърба. Данте Алигери в поемата си "Ад”, поставя
лицемерите в осмия кръг на Ада, където се намират всички измамници.
Определено, това не е качество с което можеш да се
гордееш. |
|
Протягам
ръка…бавно и нежно дланта ми обхваща прашната брава на врата, зад която се крие
много!Плахо, лека-полека я натискам, изведнъж от дълбоката тишина се чу:
"щрак!”. Този шум породи в мен чувство на страх и невероятното желание на
избягам. Подскочих от уплаха! Вратата бе отворена…стоя на прага, не смееща да
престъпя напред, ала нещо силно ме призовава. Страх ме е! В момента, в който
направих крачка напред аз бях вътре… |
|
Още
най-старите цивилизации отреждат на историята и културата, респективно
на възпитанието и образованието, главна роля за самочувствието на
хората, за тяхното усъвършенстване и благоденствие. Това е и основната
идея в социалните утопии на философите от древността до наши дни.
Историята и културата са и главен принцип при функционирането на
съвременните развити общества, основаващи се на многовековни традиции и
почит към националното историческо наследство. |
gemi 
mirona 