Образователен портал,теми,реферати,лекции

Формирането на територията на Североизточния приморски регион е под въздействието на множество природни, стопански и демографски фактори, сред които изпъкват излазът на Черно море, разнообразието в природните условия, наличието на някои специфични полезни изкопаеми, етно-културният облик на населението и др. В тази връзка се налага и стопанската специализация, която допринася за консолидирането на територията на региона /корабостроене, ХП, туризъм и др./.

Югоизточният регион е формиран под въздействието на благоприятното му географско положение и природните условия, позволяващи развитието на туризма, морския транспорт и земеделието, както и под въздействието на относително по-запазените демографски ресурси в сравнение с други региони от България. Определено може да се каже, че цялата територия на региона гравитира към Черноморското крайбрежие, поради което тя се отличава и със своята компактност. За тази компактност допринася дългогодишното развитие на селищата от региона в рамките на взаимнодопълващи се във всяко отношение териториално-административни единици /Ямболска, Сливенска и Бургаска области/.

Източният Тракийско-Родопски регион се формира под въздействието на здравите производствени и трудови връзки между низинните и планинските части от територията му. Тези връзки се основават на взаимното допълване в демографско и стопанско отношение на тези части от територията. Значителна роля за формирането на региона изиграва развитието на енергетиката в "Марица-Изток" и "Марбас", както и на леката и ХВП на базата на богатата суровинна селскостопанска база.

Западният Тракийско-Родопски регион се формора под въздействието на множество фактори, които могат да бъдат обединени в 3 групи: природни, стопански и демографски.

Различните части от територията на региона се допълват по отношение на природните и социално-икономическите условия, което поддържа здравината на връзките между тях. С особена важност са производствените връзки, създадени на базата на развитието на ХВП, дърводобивната и дървообработващата промишленост, ХП, цветната металургия и земеделието. С голямо значение са и транспортните връзки между най-голямите градове в региона /Пловдив и Пазарджик/ и останалите селища в територията му.

Югозападният регион се оформя под въздействието на сложен комплекс от фактори - природни, политически, демографски, социални, стопански и др. За разлика от останалите региони в България, Югозападният започва да се формира най-рано - още в края на 20-те години от ХХв. Това се дължи на ранната специализация във въгледобива, тютюнопроизводството, овощарството, пасищното животновъдство и демографските особености в отделните му части. За формирането на региона спомагат и миграциите към столицата и Перник, датиращи от началото на 20-те години на века, както и нарастването на ежедневните трудови пътувания към двете селища. За демографското развитие на региона допринасят и миграциите на бежанци от Македония след края на Първата световна война.

Леката промишленост, наред с ХВП, се включва в леката индустрия, чиито отрасли произвеждат основно предмети за потребление от различно естество и суровини за тежката индустрия. Към леката индустрия се отнасят: ХВП, текстилната, трикотажна, кожаро-кожухарската, шивашката, обувната и полиграфическата промишленост. Делът на тези отрасли в общата продукция на вторичния сектор е около 30%, а в ОПП - около 26%. Общият им дял в БДС на България е около 6, 5%. За разлика от тежката индустрия, в отраслите от леката индустрия делът на частния сектор е значително по-висок. Основната причина за това е бързият оборот на вложените капитали, поради осигурените вътрешни и външни пазари за продукцията.