Поемата на ПС е мост между времето на новите идеи и фолклорното творчество, съхранило мъдростта на миналото. В нея звучат посланията на възрожденската епоха, като се долавят и западноевропейски баладични мотиви.
Заимствани от фолклора са общото звучене, "дрехата” на песента. Стихосложението, персонажите, композицията, както и художествените средства също са в такъв стил.
След въведението в пространството и времето на действие (в духа на легендите – "в стари години, отколе”), авторът веднага пристъпва към представянето на героите. Това става първо чрез сравнения и епитети, типични за народнопесенното творчество ("пиле шарено, вакло югиче, кротко агънце”).
Сюжетната основа също е позната от фолклора – любовта на двама млади, заплашена от външни обстоятелства и защитавана с цената на саможертвата. С нея се свързва разпространеното в преданията похищение на жена от чужденец (друговерец, змей и тн). Така мотивът "неразделни”получава ново развитие; противопоставянето е вече не просто срещу патриархалния ред и налагания на девойката жених, а срещу чуждото и враждебно за целия български род поробителско присъствие.
Завръзката – появяването на поробителя в идиличния свят на младите, намира своето фолклорно-романтическо обяснение в мотива за "черната веда”.
Гергана и Никола нарушават традицията ("Късно е либе за китка.. се дава кога се зора зазори”), което става повод за бедите. Възможно е обаче и друго тълкуване на тъжната им участ. Тъмните сили олицетворяват чуждата власт, под която живее народът ни и несъвместимостта на несвободата с истинското щастие.
Противопоставянето срещу тях се осъществява главно в диалога- двубой с везира. Той представлява не толкова интерпретация на фолклорния мотив за похищение на жена или конфликт между герои в защита на родното, колкото своеобразен спор за естеството на човешкото щастие. Противопоставят се два типа ценности и светоглед – противодействието е между българската и османската култура.
Впечатленият от девойката владетел й предлага всичко онова, което смята за примамливо и "охолно”, споделя представата си за щастлив живот ("в светли хареми да седиш, жълти жълтици да нижеш”). Това са ценностите на неговата култура ("други на тебе да шетат”, "да седиш на тях, да гледаш”), където акцентът е върху външните знаци на материално благополучие.
На тях Гергана противопоставя своя несложен начин на живот, изпълнен с труд и хармония. Ценностите на героинята са традиционните за българското патриархално общество – уважение към родителите, работливост, връзка със земята на родината. По-важни за нея се оказват душевният мир, който носи съприкосновението с природата, радостта и вниманието към малките неща, които създават очарованието на битието.
Особено значимо присъствие в диалога има мотивът за градината. Детайлните познания на героинята за различните растения, романтичното описание на нашата природа говорят за своеобразната привързаност на селската девойка към родното. Везирът също говори за "ливади”, "светли сараи”, но по-общо, с идеята за владетелски разкош и получена наготово, неоценена красота.
Интересно е, че тя, градината, присъства в думите и на двамата опоненти, но с различни характеристики. Докато в представите на везира красотата и блаженството се помещават в опитомени, оформени от човека пространства ("С миндери ще ги обградя, с ястъци ще ги обредя”), Гергана намира очарование в прегръдката на дивата зеленина ("Тез живи цветя няма ги”, "Там всичко расте насила”). Различните им концепции за удобство и щастие, представени условно чрез двойния образ на градината, открояват контраста на ценности и нрави в двете култури.
Полемичното майсторство, с което българката отстоява позицията си, както и великодушето на османския повелител, правят описаната ситуация необичайна, дори невероятна не само за реалния живот, но и за народните предания. В тази част на произведението най-силно се откроява събирателния характер на герганиния образ – тя е не просто художественото лице на българската девойка, а герой, въплътил същността на народната душа и стремежа на общността към национално утвърждаване.
Силно фолклорно звучене има мотивът за вграждането в камъка на чешмата, макар че всъщност това, което се строи е сданието на българската народност в новата епоха. В него родолюбецът (в случая Гергана) "вгражда”, влага душата си, всичко което има. И ако нещо или някой опорочава националната идея, посветилият й се "крее”, "залинява” (тема също актуална за времето на национални църковни, просветни борби и разочарованията от страна на някои българи).
Заслужава внимание и противопоставянето чешма – извор. Отново става дума за контраста между овладения от човека свят на везира – носител на по-развитата цивилизация - и красотата, чистотата на дивата природа (въпрос, който е дори по-актуален и по-ясно формулиран за нашето съвремие). В случая българката избира второто и на сюжетно равнище постига желанието си, но градежът на чешмата, нахлуването на чуждия, каменен свят в зеления й роден край, я погубва
Въпреки общото народнопесенно звучене на творбата нейният главен персонаж – Гергана – не може да се определи като типична фолклорна героиня. Важна отлика е активната й позиция на самостоятелен защитник на родното (за разлика от обичайната пасивност в песните, където жената е бранена от други). Това е отзвукът от Славейковите възрожденски идеи за новото място и правата на жените. Друг повей на модерността се усеща в баладичния финал – завършек, нетрадиционен, а и неочакван за песни и предания от подобен род.
Тези художествени особености едновременно придават оригиналност и правят творбата ефектна, запомняща се, за да отекне посланието в сърцето на всеки прочел я българин.
тема3-обща
Увод - характеристика на творбата
-какво е заимствано от фолклора
-въведение в място и време (в духа на легендите)
-въвеждане на героите - сраванения
Сюжетна основа - любовта на младите
-похищение
-неразделни
Завръзка - тъмни сили - 2 тълкувания
Диалог - двубой
-диспут за човешкото щастие
-противопоставяне м/у 2 културни модела
- градината - двоен образ
-полемично майсторство, великодушие - събирателен характер на образите
-победа на българката - символика
Вграждането
чешма - извор
Отликите от фолклорната традиция
-Гергана - самостоятелност
-Баладичен финал - функция
|
gemi 
mirona 