Образователен портал,теми,реферати,лекции

 

Психологичния анализ на категорията психологична философия включва три стани на психичния акт: - познавателна; - свойствено-качествена; - субектна; Психологичните преживявания всъщност са конструктор който обхваща и трите страни на психологичния акт. Като психичен феномен преживяванията са свойство или качество на психичната дейност на човека. Самият акт на психичното отражение от субекта съдържа в себе си и елемента на преживяването. Предметите и явленията от обектната, природна и обществена реалност, освен познавателно съдържание, пораждат в субекта и определено преживяване било то положително или отрицателно. Сами по себе си обектните предмети и явления не съдържат в себе си психични феномени, те само ги пораждат в субекта. Психичните преживявания закономерно съпътстват всеки психичен акт и са присъщи само на субекта. В най-явната и богата форма преживяванията се наблюдават във висшите животни и особено в човека. Фактът, че психичните преживявания възникват в процеса на психичното отражение на обективната реалност, показва че те са присъщи на дейността. Оттук следва че психичните преживявания са дълбоко присъщи и на учебната дейност. В учебната дейност две са разновидностите на психичните преживявания както у човека, така и у висшите животни: - емоции - чувства В психологията има различни подходи към емоциите и чувствата. При всички случаи емоциите са психични преживявания, които възникват от комфорта или дискомфорта във физиологичното състояние на индивида. Емоцията има физиологическа презентация. Физиологичното състояние се определя от външни стимули. Мозъчният конструкт, който се свързва с пораждането на положителни или отрицателни преживявания се нарича стриатом. Чувствата са психични преживявания, които произлизат от психичното отражение на обществената действителност, на продуктите на обществената действителност. Следователно стимулацията на чувствате е изцяло от обществен тип и поради това е допустима само за човека. Основно оръдие на този тип стимулация е безспорно езикът. Той е оръдието, посредством което се отразяват обществените явления и възникват и съответните психични преживявания. Възникналите чувства мога да слязат и на физиологическа основа и вече пораждат комфорт или дискомфорт. Но това не изменя обществената им природа и произход. Емоциите са общи за висшите животни и за човека. Освен това емоциите на човека по правило закономерно са и социално детерминирани, защото за човека предметите и явленията от природния свят са свързани с езика и за човека имат вече и социално значение. А чувствата са присъщи само за човека, защото тяхната детерминация е изцяло социална. Възниква социално взаимодействие с други хора, а чрез тях и предметите, и явленията се осъществяват социално. Чувствата на уважение, на културно взаимоотношение, на обич към близкия, на приятелите, на половата обич, на обич към обществото, към социалната група, към роднините, към другите хора, хуманизма и т.н. са все чувства. Омразата, ненавист, неприязън, агресия са обратната страна на чувствата. Психичните преживявания, и като емоции, и като чувства имат три форми на външна изява. - настроение - афект - страст Настроението е слабо психично преживяване. То възниква почти незабавно за субекта, в процеса на познавателната му активност. Настроението е продължително психично преживяване и както неусетно възниква, така и почти незабавно, за субекта, преминава. Всяка дейност поражда настроение – положително или отрицателно. Този факт се отнася с особена сила в учебната дейност. За да се учи резултатно, за да се овладяват знанията и понятията с повишена активност способства положителното настроение. Афектът е понятие, с което в психологията се означава максимално по силата си психично преживяване – положително или отрицателно. ТаковаА преживяване възниква много бързо, краткотрайно е и също много бързо преминава. Афектът натоварва изключително много индивида, отнема много енергия. Отрицателните афекти са всъщност психологичната основа на агресивното поведение. В този смисъл отрицателните афекти са опасни за индивида, в тях се губи самоконтрола, личността губи ориентирите на културното поведение. Страстите са много силни психични преживявания – положителни или отрицателни, които достигат до най-висша личностна и физиологична потребност. Привързаността към близкия човек е една положителна страст, чието нарушение е свързано с много тежки преживявания. Страстите достигат равнището на привичка, или до „втора природа” на индивида и на личността. Отрицателните страсти в своите физиологични измерения се превръщат в бич за индивида а може и за цялото общество (пр. наркомания – бич за обществото – страст към опасен за организма стимул).