Образователен портал,теми,реферати,лекции

8. Познавателна насоченост на личността. Интересите и учебната дейност. Психичната активност на човека към заобикалящата го природа и обществена действителност предполага насочване към значимите за него предмети и явления с оглед на тяхното познаване и овладяване. Такъв именно психичен феномен на насочване на психичната активност на индивида към заобикалящата го действителност в общата психология се означава с понятието интерес. В този смисъл интересът е висша психична функция на личността, която изразява насочеността му към значимите за него предмети и явления от действителността. Като психичен феномен на насочване на психичната активност интересите имат и своята най – дълбока физиологическа основа. Тя се представя от безусловния ориентировъчно изследователски рефлекс. Павлов нарича този рефлекс „що такое?” – какво е това. Всеки индивид в осигурен с ориентировъчен рефлекс или инстинкт за първично откриване и насочване към попадащите до него сигнали – зрителни, слухови, обонятелни и т.н. В акта на психичното насочване към съответните стимули започва психичната познавателна активност, както на човека така и на висшите животни. Особеното у човека е това, че психичната насоченост към предметите и явленията на действителността е социално детерминирана. За това способстват две неща – езикът и социалното общуване с другите хора. Иначе, общата за висшите животни и човека природна действителност, само у човека е източник на социално детерминирана психична насоченост. И това защото предметите и явленията от обективната реалност за човека са означени с имена, с други думи от езика който вече води до социален тип насоченост(пример: маймуната – храна, за човека – име вкусови качества, произход). Затова интересът като психологическо понятие изразява социалния тип психична насоченост у човека и за него това е вид висше психична функция. Всяка дейност детерминира специфично интересите на личността. Тя поставя своя отпечатък върху водещата психична насоченост, а оттам и върху водещата психична активност на индивида. Учебната дейност се отличава с това, че въвежда обучаваните в предметите на културата, на науката, на изкуството, техниката и по такъв начин създава широка панорама от психична активност на подрастващите. Тази особеност е присъща на учебната дейност. Особен на психологията на обучението е именно това да се създаде насоченост у учащите се към възможно по – широк кръг продукти на обществената дейност. Това означава, че психичната насоченост се детерминира и предполага разпредметяване на продуктите на учебната обществената дейност за учащите. Това е психологичната основа на насочеността или на интересите на индивида и по това се отличава насочеността на висшите животни от тази на човека. Интересите се формират като психични образувания само в условията на най – благоприятното взаимоотношение на подрастващите с възрастните. А основният закон на този процес е законът за подражанието. В учебната дейност имат значение няколко разновидности на психичната насоченост, а от там произлиза класификацията на интересите: 1. случайна (стихийна) насоченост – контактите на индивида с предметите от заобикалящата го действителност в преобладаващата си част възникват случайно (непреднамерено). Такъв тип контакти всъщност пораждат и случайната насоченост. Тя има много важно място в широката познавателна активност на човека, в много случаи от случайните контакти с предмети и явления са станали важни открития (на закони). Разбира се за това има значение общата ориентация, нагласа на индивида към изучаване при което случайните контакти могат да станат източник на нови знания, нови процеси и явления и т.н. (пример: Нютон - ябълката). 2. Но в учебната дейност освен случайната (стихийна)насоченост свое място има и предметната (целенасочена) насоченост – такъв тип именно се наблюдава в учебната дейност. В учебните процеси учащите се въвеждат в предметите и явленията и по такъв начин се задава отвън психичната им насоченост към тях. И с целия си обхват учебната дейност е разчетена на волевата (целенасочена) на познавателна насоченост на обучаване и само на тази основа се формират интересите към едни или други знания(пример: апетитът идва с яденето). Широки и тесни интереси Широките интереси се основават на няколко дейности едновременно те възникват от едновременно включване на обучаващите в няколко вида дейност. За това в училищното обучение се търси и се разчита на широката психична активност, а от там и на широките интереси. Освен широките интереси в познавателната насоченост на човека имат място и така наречените тесни интереси. Те произлизат от психичното насочване на индивида и само към една или друга дейност, а в много случаи даже само към част от дадена дейност. Всъщност професионалната насоченост на човека, психологически е представена от тесните интереси. В учебната дейност особено важна задача е постепенния преход от широките към тесните. Почти по правило, от последните 1-2 години от училищното обучение в учащите се формират и ясно изразени предпочитания към една или друга област на науката, на техниката, на изкуството. Всъщност взаимодействието на интересите в учебната дейност върви винаги от широките към тесните интереси. Тяхното формиране не означава пълно изоставяне на другите области на познанието. Водещото място в психичната насоченост и в психичната активност на личността остава една или част от една дейност. Непосредствени и опосредствени интереси Непосредствените интереси изразяват пряката връзка на субекта със самите предмети, със самите явления, процеси и т.н. По тази причина непосредствените интереси са присъщи на малките деца. Осъществяването на непосредствените интереси най – пряко се поддържа от ориентировъчните рефлекси. Оттук идва и голямата впечатлителност на децата към самите явления. С овладяването на езика и особено на писмената реч, в психичната насоченост на подрастващите деца започва да заемат място опосредствените интереси. Опосредствените интереси –такава функция на опосредствените фактори изпълняват овладените оръдия или знаци. Виготски нарича още изкуствени стимули. Такива са писмените знаци на езика, математически, физически и технически знаци, музикални ноти и т.н. На основата на овладяването на знаците вече възникват опосредствени интереси. Такъв тип интереси имат преобладаващо значение в учебната дейност. Те представляват водещото съдържание в познавателната активност на човека. Опосредствените интереси се формират само в резултат на овладяване на знаците, на стимулите, на оръдията. Едно от измеренията в осъществяването на учебната дейност е и формирането на опосредствени интереси, а това предполага въвеждане на учащите се в продуктите на дейността, на науката, техниката, на изкуството, и овладяване на тези продукти, резултат на което са и възникналите опосредствени интереси. Психичната активност на човека се свързва винаги и с някаква степен на успех в определена дейност.