Образователен портал,теми,реферати,лекции

Втора глава

Разлика между обяснителната и описателната психология

 

Различаването на обяснителната от описателната психология не е ново. В историята на съвременната психология нееднократно са били повтаряни опитите за провеждане на два взаимно допълващи се начина на нейната трактовка. Христиан Волф вижда в отделянето на рационалната психология от емпирическата особена заслуга на своята философия.[3] Според него емпирическата психология е опитна наука, която дава познание за нещата, които се извършват в човешката душа. Тя може да бъде сравнена с експерименталната физика (Нем. Логика, с. 152). Тя не предполага наличието на рационалната психология, както не предполага наличието изобщо на която и да било друга наука. Обратно, тя служи за проверка и потвърждаване на онова, което рационалната психология априорно развива (Psych. emp. с. 1, 4, 5). Волф нарича рационалната психология също така и обяснителна (Ps. rat. с. 4). Нейна опитна обосновка е емпирическата психология. С нейна помощ тя априорно развива от онтологията и космологията това, което е възможно благодарение на човешката душа. И както в емпирическата психология тя има своята опитна основа, също в нея тя намира и своя контролен орган (Ps. emp. с. 5). Вярно е, че Кант доказва невъзможността на рационалната психология, въпреки това от гореспоменатите положения на Волф оцелява едно ценно ядро във вид на различаване между описателния и обяснителния метод, а също така признаване на факта, че описателната психология е опитна основа и контролен орган за обяснителната психология. В Хербертовата школа Теодор Вайц впоследствие развива това различаване в съвременен смисъл. В излязлата през 1849 година "Психологията като естествена наука” той дава определение на метода на този труд, според което дадените в опита психични явления се обясняват с помощта на съответните хипотези; така той пръв в Германия обосновава обяснителната психология по съвременен естественонаучен образец; после през 1852 година в Килския Ежемесечник той предлага заедно с тази обяснителна психология и плана на описателната психология. Това разграничаване той обосновава чрез съществуващото в познанието за природата разделяне на науките на описателни и теоретични. В съответствие с науките за органичния живот описателната психология разполага със следните методични спомагателни средства: описание, анализ, класифициране, сравнение и учение за развитието; на нея й предстои да се развие по посока на сравнителната психология и учението за психичното развитие. Обяснителната или естественонаучна психология оперира с материала, който описателната психология й доставя; върху него тя изследва общите закони, управляващи развитието и протичането на психичния живот, и пак тя установява отношенията на зависимост, в които душевният живот се намира по отношение на своя организъм и външния свят;така тя се състои от обяснителна наука за душевния живот и от наука за взаимоотношенията между този живот, организма и външния свят - днес ние бихме я нарекли психофизика. В заключение Вайц констатира следното: "Яснотата на научната обработка много зависи от това до каква степен рязко и точно ще бъде проведено разделянето на задачите и до каква степен ще се придържаме до това разделяне.” Неговият обширен труд за антропологията на първобитните племена е представлявал част от замислените от него тогава трудове по описателна психология. В недрата на същата тази Хербертова школа това разделяне се използува също така от Дробиш; редом със своята математическа психология той поставя образцовата емпирическа психология, чиято описателна част запазва своята ценност и до наши дни. По този начин Вайц не само се придържа към възгледите на Волф, но също така в резултат на отделянето на метафизичния елемент от обяснителната психология има и някои важни заслуги при определянето на отношенията между двата вида изложение помежду им. Той установява, че на елементите на обяснение, от които произлиза естественонаучната психология, е присъщ хипотетичен характер и дори изказва мисълта, съгласно която обяснителната психология може "само да посочи възможността за това, че посредством взаимодействието на дадените елементи - по общ закономерен план - се образуват именно такива сложни психически явления, които установяваме у себе си по пътя на наблюдението” (Psychol. S. 26). Той също така предвижда изключителното разширяване на спомагателните средства на описателната психология: сравнително изучаване, ползуващо като материал душевния живот на животните, първобитните народи, душевните изменения, свързани с прогреса на културата, с две думи, историята на развитието на индивидите и обществото. И без да се връща повече към учебниците на Хербертовата школа, той смело се спуска в плаване в огромното море на антропологията на първобитните племена и необозримата история на религията - смел и упорит откривател на нови пътища, който обаче, без време умира и който в противен случай би имал заедно с Лотце и Фехнер съвсем друго влияние в историята на съвременната психология. Според мен по-нататъшното преобразуване на отношението между описателната и обяснителната психология, излизащо извън границите, посочени от Вайц, е необходимо поради две причини. Обяснителната психология възниква от разчленяването на възприятието и спомена. Нейното ядро от самото начало се състои от усещанията, представите, чувствата на удоволствие и неудоволствие в качеството им на елементи, а така също и процесите между тези елементи, особено процесът на асоциация, към който после са се присъединили в качеството им на по-нататъшни обяснителни процеси аперцепцията и сливането. По този начин неин предмет съвсем не е била цялата пълнота на човешката природа и нейното свързано съдържание. Затова аз, по времето, когато тези граници на обяснителната психология се проявяваха още по-рязко, отколкото сега, й противопоставих понятието реална психология ( статията за Новалис, Прус. годишник за 1865 г, стр. 622), описанията на която би трябвало да предадат цялата ценност на душевния живот и намиращите се в нея връзки и при това не само по форма, но и по съдържание. Към това съдържание се отнасят факти, чието съпротивление до този момент не е преодоляно от най-убедителното разчленяване. Такъв в живота на нашите чувства и инстинкти е стремежът към съхраняване и разширяване на нашия Аз в сферата на нашето познание - характерът на необходимост на някои положения, а в областта на нашите волеви действия - задължителността и появяващите се в съзнанието абсолютни норми. Необходима е психологическа систематика, в която би могла да се побере цялата съдържателност на душевния живот. наистина, могъщата действителност на живота, която великите писатели и поети са се стремили и се стремят да постигнат, излиза далеч извън пределите на нашата ученическа психология. Това, което там се изказва интуитивно, чрез поетични символи и гениални прозрения, психологията, описваща цялото съдържание на душевния живот, трябва да се опита да изобрази и разчлени. Заедно с това за онези, които се интересуват от връзките на науките за духа, придобива значение и втората гледна точка. Науките за духа имат нужда от такава психология, която преди всичко трябва да е здраво обоснована и достоверна, което никой не може да каже за днешната обяснителна психология, и която заедно с това описва, доколкото е възможно, анализира цялата мощна действителност на душевния живот. Защото анализът на толкова сложната обществена и историческа действителност може да бъде извършен само когато тази действителност първо бъде разложена на отделните целеви системи, от които се състои. Всяка от тези целеви системи като стопанския живот, правото, изкуството и религията в такъв случай допуска благодарение на своята еднородност разчленяване на своето цяло. Но това цяла в такава система не е нищо друго освен душевната връзка в човешките личности, взаимодействуващи в нея. По този начин тя в края на краищата е психологическа връзка. Затова може да бъде разбрана само от психология, която съдържа в себе си анализ именно на такива връзки и резултатът от такава психология е годен за теолозите, юристите, икономистите или историците на литературата само ако в опитните науки за духа от тази психология не проникват елементи на недостоверност, едностранчивост, научна партийност. Очевидно двете изложени гледни точки се намират във вътрешно взаимоотношение. Разглеждането на самия живот изисква цялата неизопачена и мощна действителност на човешкия живот да се прояви изцяло, от своите низши до своите най-високи възможности. Това влиза в състава на изискванията, които психологията трябва да предявява сама към себе си, ако не иска да изостане от опита на живота и поетичната интуиция. Именно това изискват и науките за духа. Всички психически сили, всички форми на психиката, от най-низшите до най-високите - до религиозния гений, до основателя на религиите, до героя на историята и художествения творец, придвижващи напред историята и обществото, всички те трябва да намерят своето изображение и по някакъв начин локализиране в психологическото обосноваване. И точно при такова определяне на задачата за психологията се разкрива път, който предвещава значително по-висока степен на достоверност от този, който е достижим по метода на обяснителната психология. За отправна точка се взима развития културен човек. После се описва връзката на неговия душевен живот, колкото може по-ясно се показват с помощта на всички спомагателни средства на художественото въплъщаване най-главните явления на тази връзка, внимателно и подробно се анализират отделните връзки, съдържащи се в обхващащата ги обща връзка. Това разчленяване се довежда до краен предел; това, което не се поддава на разчленяване, се разглежда такова, каквото е; относно състава на това, в което може да се надникне по-надълбоко, се дава обяснение на неговото възникване, като обаче се посочва степента на достоверност, присъща на това обяснение; навсякъде се търси помощта на сравнителната психология, историята на развитието, експеримента, анализа на историческите образувания; - тогава психологията става оръдие в ръцете на историка, икономиста, политика и теолога; тогава и практикът, който наблюдава живота и хората, може да се ръководи от нея. От тези гледни точки по начина, който ще бъде посочен по-точно в следващите глави, могат да бъдат установени понятието на обяснителната психология, понятието на описателната психология и отношението на тези два метода на изобразяване на душевния живот един към друг.