Фантазната ориентация в учебната дейност. Психичната активност на човека се осъществява от психичните процеси, заедно и с усещането, възприятието, представата, мисленето, в психичната активност на човека влиза и въображението. В общата психология въображението се дефинира като психичен процес на отражение на природната и обществена действителност на човека и само на човека посредством психични образи, които възникват в неговото съзнание върху основата на свързването или на съчетанието на наличните сетивни и обобщени образи. Такива психични образи се наричат фантазни образи, а психичната ориентация посредством тези образи е известна фантазна ориентация. Психологически фантазната ориентация е допустима само за човека и това поради една единствена причина – езикът. Всъщност оръдието или средството, чрез което в съзнанието на човека се съчетават във вид на нови образи, елементи или страни на други сетивни образи, е всъщност езика. Думата е оръдието или стимулът посредством който човек подбира от наличните образи и създава съвършено нови и несъществуващи никъде в реалната действителност. Но това не означава, че фантазните образи са откъснати от действителността, напротив те са психично отражение на обектната реалност на човека посредством фантазните образи, за които няма реални предметни образи като цяло(дядо мраз, русалка). Фантазните образи имат изключително силно познавателна дейност. Чрез тях обектната реалност за човека става напълно достъпна , защото въображението няма граници. Човек си създава фантазни образи без ограничение но и най – невероятните фантазни образи имат опора в реалната действителност. Всяка дейност на човека по някакъв начин е представена в неговата фантазия. Особени функции има в това училищната дейност. Те са в това, че обучаваните съзнателно и целенасочено се въвеждат във фантазни ситуации, опознават и овладяват фантазни образи. С тази именно функция учебната дейност осъществява в най – висша степен културното психично развитие на човека. Заедно с това учебната дейност има и функцията да стимулира подрастващите към създаването на фантазни образи. В това именно поле ще се видят предпочитанията към една или друга обща или специална дейност. Затова учебната дейност поставя обучаваните в условия в които те сами да потърсят средство и да създадат една фантазна ситуация с фантазни образи колкото и елементарни да са те. Като вид психична ориентация притежава своите измерения: фантазията е винаги непосредствено „сетивно” образувание за предметите и явленията. И в това е голямата привлекателност на фантазния образ и голямото познавателно значение на фантазния образ. Фантазната ориентация отразява типичното в предметите и явленията от даден клас, група. Тази особеност има изключително значение в изкуството, литературата, драматургията. (пример: бай ганьо типизиран герой). Фантазните образи имат и тази особеност да проектират бъдещето. Тази проява на въображение има особено силно място в техниката науката и т.н. С тези си особености фантазната ориентация има това предимство да стимулира, да подтиква към създаване, към творчество, към забогатяване, към иновации. Осъществяването на фантазната ориентация в учебната дейност открива пред обучаващите се готовност за дръзновения, нестандартни начини на мислене и практическа дейност. 17. Видове мисловна и фантазната ориентация в учебната дейност. Разновидностите в мисловната и фантазната ориентация произлизат от специфични особености на мисленето и на въображението като психични процеси. Липсват разновидностите в лекциите.
| 
gemi 
mirona 