Образователен портал,теми,реферати,лекции

Човек, индивид, личност. Формиране на учебната дейност.

Понятието човек се отнася преди всичко до биологичните науки и най-вече в антропологията. В тези науки човекът се разглежда като особен биологичен вид със собствена история на възникване, развитие и съществуване.

Най-отдалечени от първи прадеди на човешкия род се смята вида автралопитек. Те са няколко последователни поколения автралопитеци, чието съществуване като връх се достига от неандерталския човек, а от него, вече много по-късно, се оформя разумния човек хомосапиенс. Освен в биологичните науки човекът като живо същество е предмет на анализ и в други научни области – социология, психология, литература и т.н.

Свое собствено поле на научно изследване има и психологията. В тази наука подходът към човека има онзи анализ, който е предложен най-пълно в теорията на Дарвин за произхода на човека. Тази теория е все още единствена. От позициите на теорията на Дарвин, човекът, като биологичен вид се отличава с няколко съществени особености:

-   изправен вървеж;

-   членоразделна реч на основата на езика;

-   продуктивна дейност;

-   предаване и овладяване на обществено-исторически опит;

-   разпределение на операциите от единна структура на биологичната и обществена дейност;

С тези си особености човекът е единствен и неповторим биологически вид. Посочените признаци са присъщи на всички човешки индивиди без изключения и без оглед на расовите, географските, половите и антропометричните различия.

С понятието индивид се означава всеки конкретен представител на човешкия род. Следователно видът хомосапиенс е съвкупност от човешки индивиди. Индивидът е конкретният човек. Неговият живот е подчинен на общите биологични закони. Човечеството е вечно, но човешкият индивид е краен във своето съществуване. Това, което е характерно за индивида, е че в него се включват всички присъщи на човешкия вид черти. Затова индивида се развива по биологичните закони на човешкия вид. Този факт има особено значение за психичното развитие на човека. Индивидът има няколко присъщи само за него черти.

1. Всеки индивид е конкретен и неповторим представител на човешкия род.

2. Индивидът, още от първия ден от своето раждане и до последния ден на своето съществуване е цялостен и напълно завършен в своята структура. Затова индивидът е неделим – към него не може да се подхожда парциално. Такъв подход е условен, само относително обособен. Този факт е най-добре отразен в медицината. Отделните анатомични системи имат своите специфични измерения, но те се разглеждат винаги като част от едно единно цяло и функционират като част на това цяло.

3. Индивидът винаги е тъждествен. И той е такъв от първия ден на появяването си, до последния на съществуването си. В границите на огромните анатомофизиологични изменения, индивидът запазва своята тъждественост. С понятието личност в психологията се означава основен продукт на индивидуално психологично развитие на човека. От личността се интересуват много науки (история, литература, изкуство и т.н.). Но психологията има свое поле в изследването на личността. Психологически личността е по-късно продукт от психичното развитие на индивида.човекът се ражда индивид и дава по – късно започва да става личност. Основата върху която възниква и се развива личността  е културно- психологичната дейност на съществуването. Тази постановка произлиза от теориите на Л.С. Виготски, за културно- психологическото психично развитие на човека. Личността е вторично психологично образувание.

Личността е психично образувание което се формира само в човека. Тази възможност произлиза от вътрешно присъщата на човешкия вид възможност да овладява продуктите на обществено- историческата дейност. За това психичното развитие на човека е преди всичко личностно развитие. Неговите корени не са в биологията, а в историята. Освен, че се формира и развива личността може и да се разрушава. Това е доказателство, че личността е вторичен продукт и е подчинена на социалните знания. Две основни обстоятелства осигуряват личностното развитие на човека- овладяването на езика, като система от особен род думи и знаци.

Второто обстоятелство, което осигурява личностното развитие на човешкия вид в социалното взаимодействие с други хора, посредством езика. Без тези две условия личностното развитие на човешкия индивид става почти невъзможно. За това свидетелстват най- добре намерените човешки деца сред животни. През 20- те години на 20 век са намерени 2 деца в Амалия и Камалия сред вълци.

Различията на обществено- историческите условия в които се раждат и развиват човешките индивиди  са еднакви но различията в социалната им обществено историческа дейност, в която се развиват и води до различия в личностния характер на индивидите.  За това личността не е биологична категория, а обществено- историческо, психологично образувание присъщо само за човешките индивиди. За психологията основно значение има факта, че личността се формира, развива и изгражда при необходимост. Обективната основа, върху която се изгражда личността е културно- историческата обществена действителност. Всяка дейност в зависимост от предмета си способства за личното развитие на човека. За това свидетелстват такива популярни определения като личност, на учения, на лекаря, на работодателя и т.н.

Особени измерения по отношение формирането на личността още от най- ранна възраст. Тези именно измерения на учебната дейност имат две основни обстоятелства- от характера на предмета на учебната дейност и във времето, в което тя се разполага в човешкия живот.

Учебната  дейност е уникална със своя предмет, а то й е- овладяване от подрастващото поколение на обществения или определения от продуктите на труда, науката, изкуството и т.н. обществено- исторически опит на човека. По принцип личността е продукт възникнал на основата на обществения опит на човека. От тук следва че учебната дейност по самия смисъл на своя предмет обективно осъществява личното развитие на човешкия индивид. И ако индивида по някакви причини независещи от него остава извън учебната дейност, това означава, че той остава извън културно- историческия опит на човека. И това води до неговото лично изоставане.

Второто обстоятелство, което способства личното развитие на човека е учебната дейност е времето в което, в което тя се разделя. От психологичния анализ на обществено- историческите условия за възникването на учебната дейност става ясно, че децата от най- ранна възраст попадат в обръча на възпитанието. Исторически възрастните поколения са установили практиката подрастващите поколения са бъдат включвани в овладяването на обществено- историческия опит в оня период от време, когато психологичните условия за това са най- благоприятни за това време в вместено в периода до 17-18 годишна възраст.

В психологичното развитие на личността се формират 2 основни образувания

- познавателни процеси;

- психични качества

Личността всъщност е единството- от познавателните процеси и от психологичните качества. Такива именно психични образувания Виготски нарича функции.