Образователен портал,теми,реферати,лекции

Съкровището от Борово- общи сведения

Открито е през есента на 1974г. при оран край Борово в Русенска област. Състои се от пет съда изработени от масивно сребро- каничка ритон, три ритона и купа. Съдовете са изработка на гръцки майстори с изключение на купата, която е дело на месното занаятчийство. От надписите върху два от ритоните и каничката, които се превеждат като "Котис от Беос” може да се предположи, че това са царски дарове към местния гетски владетел Котела или местно светилище. Според Тотко Стоянов в контекста на иконографските и стилови белези каната- ритон би могла да се датира между самия край на V и началните десетилетия на IVв.пр.Хр.[1] С термина "съкровище” се обозначава находка извън контекста на археологически разкопки, погребения или селища. Те са предимно случайни и причините за тяхното заравяне в земята все още на са изяснени напълно. Според някои учени те са заравяни вследствие на бягство, но според други в това би могло да се търси и ритуален смисъл. Интересни са интерпретациите на Иван Маразов във връзка с укриването на съкровищата. Използвайки легендата за Траян, който търсил съкровищата на дакския владетел Децебал, укрити в коритото на реката Саргетия той се опитва да обърне внимание върху обстоятелството на намиране на Рогозенското съкровище, което е открито на брега на поток. Пак според него изхождайки от митологична гледна точка укритото съкровище е заровено, но с цел да бъде намерено, и то не от кой да е, а от човекът, който притежава качествата да стане цар[2].  Тотко Стоянов дава и друга възможна хипотеза свързана с Боровското съкровище. Според него причините за неговото заравяне могат да се търсят в опустошителното земетресение в Добруджа причинило разрушаването на гетската столица Хелис. Може би това е акт на омилостивяване на земата.[3]

Общи сведения за ритоните

Поради своята нефункционалност в ежедневната употреба те са сред най- забележителните съдове в тракийските съкровища превърнали се в символ на тракийското изкуство, въпреки нетракийския си произход. В своето изследване за Ритоните в Тракия Иван Маразов проследява тяхното развитие в Древния свят. Един от главните признаци на ритона са двата отвора. Такива съдове се срещат още в IIIхил.пр.Хр. с формата на животински глави. Според Тухелт поява на вази с животински глави е в средноминойския период II- III. В Гърция също се появяват ритони, но за разлика от "варварския свят” там те никога не се изработват от благороден метал, а предимно от глина. Най широка популярност ритонът от скъпоценен метал получава в Скития, като тук се срещат дори и ритони изпълнени в тракийската художествена традиция. Очевидно е, че ритонът има култова функция и играе ролята на царска инсигния в ритуала. Херодот посочва сред обичаите на скитите: "Веднъж в годината владетелят в своята област приготвя съд за смесване на виното. От този съд пият само тия, които са убили враг. А тия, които не са успели да убият още враг, не могат да пият вино от този съд, а са длъжни да стоят настрана като опозорени. За скитите това е най- срамното от всичко. Напротив, на всички онези, които са умъртвили много врагове се подават по две чаши и те ги изпиват наведнъж.”.[4] За ритуалното предназначение на ритона ни подсказва и изображението на каничката от Борово.

Тракийските ритони завършват най- често с глави или протомета на животни. Обикновено това са бик, кон, елен, овен и козел. Особено популярен сред траките е конят. По обясними причини изтъкнати от древните автори това животно е почитано и някои изследователи го смятат като символ на царската власт, както и бикът има функции свързани с мъжествеността. В иконографското изобразяване на бика и коня Иван Маразов е склонен да види ахеменидска мода, която, която според него е била възприета от Тракия. Тези ахеменидски черти той вижда в изобразяването на гривата като равна ивица изпълнена с паралелни насечки, а долната и част е представена чрез врязани вълнисти линии. Друга ахеменидска традиция според Маразов е главата на животното да се привежда към шията. При това навеждане се образуват гънки, които майсторът е изобразил с врязани дъговидни линии, концентрично разположени около задната част на главата. В изображението на протометата на ритоните от Боровското съкровище Иван Маразов намира точни паралели с ритоните от Прага и Полтава, каничката от Враца, фалерите от Луковит и летница и др.[5]

Относно технологията на изработване на ритоните може да се предположи, че протометата са били отливани, както и устията, след което умело са били припоявани към рога. Рогът пък е бил изработен от сребърен лист украсен посредством техниката на изчукване.[6] Част от пластичните орнаменти са се поставяли в последствие чрез припояване.

Каничка- ритон. Описание.

Каничката- ритон от Боровското съкровище заслужава особено внимание, защотото тя е украсена не по традиционния начин, а в нея са изобразени сцени от митологията. Твърде вероятно е и тя да се явава централен съд в сервиза. Тя има яйцевидно тяло, заострено към дъното и снабдено с една дръжка. Според тотко Стоянов тялото на каничката е била изработена от три отделни части- тялото, шийката и дръжката. Според него тялото е отлято, а шийката огъната чрез изчукване. Отделните части от съда са били припоени.[7] Сцената върху тялото на каничката е развито в два фриза. Каничката носи надписи с гръцки букви, изчукани с точки: "Kotyos eg Beo”. В долния фриз са изобразени шест фигури, които са по- големи спрямо фигурите от горния фриз, което подсказва, че това е основната сцена от композицията, а вдолния фриз са изобразени единадесет фигури. Долната композиция е разделена на две от изображение на кратер, поставен под чучур с форма на лъвска глава. Централната фигура от каничката е изображение на гола фигура на възрастен мъж седнал върху скала, застлана с меча или лъвска кожа. Той е с широко лице, къса брада, а на главата си носи венец от бръшлян. Фигурата е преставена насреща. Във вдигната си дясна ръка мъжът държи ритон с протоме на грифон, а в лявата си ръка, която е сгъната пред гърдите държи фиала. От дясно в гръб към възрастният мъж танцува гол ерос, а на лявата му ръка е завързана панделка. Срещу ероса седнал на камък силен свири на двойна флейта. В ляво на централната фигура отново в гръб към него е представена двойка мъж и жена седнали на камък. Фигурата на мъжа е изобразена на по- преден план, като дългата му коса е покрита с бръшлянов венец, а лицето му е покрито с дълга брада. Тялото му е горе, като част от мантията му, която е пстлана върху камъка покрива част от коленете му. Във вдигнатата си дясна ръка то държи ритон с протоме на сфинкс, а в лявата, която е сгъната пред гърдите държи фиала. Седналата до него жена е с дълга коса и грижливо прибран бритон, облечена в дълга до глезените дреха. Дясната и ръка е вдигната напред на нивото на раменете, а лявата отпусната облегната на коляното, като с тях държи предмет подобен на колан. Между двойката и кратера е разположен ерос с бръшлянов венец който в протегната си лява ръка подава фиала на жената.

За разлика от долния фриз, който вероятно представя угощение то горната композиция изобразява шествие. Торевтът е обозначил началото на шествието с двойка младеж и девойка прегърнати обрнати почти в ан фас в бавен ход. И двамата са наменати с мантии, а младежът в дясната си ръка през рамо носи тирс.  Пред тях е изобразена менада в танцова стъпка, следва гол сатир с два бръшлянови клона в двете си ръце в бяг. Следващите две фигури изобразяват група от бакханки, като едната свири на двойна флейта в бавен ход, а другата пред нея танцува с лице към шествието.  Следва гол сатир, превит под тежестта на торба и подпирайки се на дълъг тирс. Предпоследен или втори в шествието е силен преметнал през рамо дълъг тирс, а лявата ръка е вдигната в знак на поздрав. Пред него върви бакханка с нож.

На дъното на каничката в отделен фриз отделен от горния  са изобразени три жерава поглъщащи риба. Жеравитен са изобразени симетрично разположени в кръг около дъното на съда. Този фриз е отделен от горните два чрез въжевидна пластична украса. Пластияна украса, но от волути ограничава и горните фризове на мястото, където се съединяват тялото и шийката.

Интерпретация на изображенията от каничката- ритон

Безспорно най- интересен предмет от Боровското съкровище се явява каничката със своята богата и сложна композиция. Въпреки детайлните сцени и наличието на отличителни знаци, сцената от каничката все още предизвиква дискусии около сюжета.  Фактът, че в изобразителния текст се срещат двата ритона- този с протоме на кон и на сфинкс- са достатъчно ясен знак, че това е сервиз, а не случайно попаднали предмети. Според Иван Венедиков сюжета на каничката представя Залмоксис и свързания с него мистериален култ. За двойката мъж и жена на горния фриз Венедиков разпознава Дионис и Семела, но допуска, че е възможно да са Орфей и Евридика. Той свързва централната сцена като пир в подземното царство. Сред персонажите от централния фриз Венедиков разпознава Залмоксис, Зевс Керауниос и Персефона. Според него сцената най- вероятно е свързана със слизането на Дионис в подземното царство, който иска да прибере оттам майка си Семела.[8] Според Иван Маразов обаче сцената от Боровската каничка представя култа към кабирите. Той успява да различи Дионис, но вече в централния фриз заедно с неговите отличителни знаци. За цялостното обяснение на сюжета Маразов включва и сцената от дъното на каничката, където са представени три водни птици поглъщащи риба. Той идентифицира птиците като жерави и съответно жеравите като част от Кабирическите мистерии. Пак според него безспорно на каничката е изобразен сватбен пир.[9] В тази интерпретация се включва и Тотко Стоянов, който вийда в сцената сватбата на Дионис и Ариадна. Освен това той дава и много близки паралели, което потвърждава неговата интерпретация. Изхождайки от иконографията на други четири паметника, Тотко Стоянов смята, че каничката е твърде вероятно да е била изработена в ателие в северозападна Мала Азия в атели свързано с Дионисовия култ.[10]

Ритон с протоме на кон

Ритонът е изработен от сребро с позлата. Дължината на рога е 20,2см.(същата дължина на рога има и ритона с протоме на сфинкс)[11] Рогът е декориран с вертикални канелюри, като в горния си край те са закръглени, а между тях са поместени перли. Над тях във фриз е разположен гравиран орнамент на бръшлянова клонка. Според проф.Иван Маразов този орнамент само маркира мястото, където би трябвало да се припои лятият орнамент от бръшлянова клонка. Бордюрът на рога е украсен с овоиден орнамент, а в долната си част той се извива почти под прав ъгъл. Протомето на ритона е представено от галопиращ кон. Образът на животното е представен обобщено, но пластично са маркирани основните мускули и черти. Позлатата подчертава силуета и повишава декоративния му изглед: ноздрите, окото, гънките между главата и шията, гривата, мускулите на краката.[12]

Ритон с протоме на бик

Ритонът с протоме на бик е силно фрагментиран от засегналия го плуг при откриването му. Рогът е къс и извит под прав ъгъл. Покрит е с хоризонтални канелюри ограничени отгоре с ред перли. За разлика от останалите два ритона тук липсва орнаментален фриз в полето над канелюрите. Протомето представлява предната част на коленичил бик- предните крака са подгънати, главата е приведена напред. Протомето е стилизирано, като главата е изработена с повече внимание към подробностите.  Мощта на животното е обобщена от обобщена моделировка, която подчертава масивността на обемите. Конструкцията на ритона и украсата на рога свидетелстват за силно влияние от ахеменидското изкуство.

Ритон с протоме на сфинкс

Това е най- изящният ритон от боровското съкровище, като несъмнено той следва стриктно елинската традиция и вероятно е изработен от елински майстори. Рогът е дълъг и отлят от масивно сребро и украсен с много добре профилирани канелюри. Отгоре канелюрите се разширяват и завършват със закръгляване, като между краищата им са поставени малки перлички. Над канелюрите е изработен пластичен орнаментален фриз изобразяващ две бръшлянови клонки , които се срещат в центъра на предната част. Растението е представено изключително точно, а на мястото, където двете клонки се срещат са изобразени кичури плодове. Под тях върху канелюрите е кацнала птичка. Всичко това е отлято отделно като в последствие е припоено към фриза над канелюрите на рога.

Протомето представлява полуфигура на сфинкс. Женското лице е строго с правилни черти, изработено според класическите идеали на IVв.пр.Хр. Косите опасват челото като венец и са събрани в кок. Ушите и са продупчени в долната си част, което вероятно подсказва, че тя е носила и обици. На шията и е надяната красива огърлица, от която висят амфорки. Гръдната част на тялото на сфинкса е покрит с пера, а краката са му са изобразени като лъвски лапи. Докато при изобразяването на лицето и тялото липсва всякаква стилизация то при крилата тя е налице, като перата са изобразени в три последователни реда по дължината на крилото. Позлатата на ритона предава допълнителна художествена изящност, като с позлата са покрити гърдите, крилата, ноктите, огърлицата, косите, бръшляновата клонка, птицата и орнамента на бордюра.

Купа

Купата е разлата и лежи върху столче. Периферията и е украсена с овоиден орнамент. Снабдена е с две дръжки с форма на полукръг, които влизат в отвори в горната част на апликации с изображения на изцяло позлатени глави на сатири. Върху дъното и е разположена позлатена сцена на борба между грифон, който се е заканил да забие клюн в главата на легнала сърна. Изображението е стилизирано, а сцената категорично може да се свърже с местното тракийско изкуство.

Литература:

Венедиков, И. Раждането на боговете. Стара Загора.1997.

Китов,Г. Агре,Д. Въведение в тракийската археология. София. 2002.

Маразов, И. Ритоните в Древна Тракия. София. 1978.

Маразов, И. Мит, ритуал и изкуство у траките. София. 1992.

Маразов,И. Митология на златото. София. 1999.

Попов,Д. Николов,А. История на Стария свят- Гърция, Тракия, Рим. София. 2001.

Стоянов, Т. Съкровището от Борово в археологически и исторически контекст. Seminaium Thracicum 3. 1998.

Фол,А. Тракийската култура- казано и премълчано. София. 1998.