География - Студенти - Материали - Образователен портал,теми,реферати,лекции

Начало » Материали » Студенти » География

Entries in category: 35
Показани материали: 17-32

Страници: « 1 2 3 »

Сортирай по: Дата · Заглавие · Рейтинг · Коментари · Прегледи

ГЕОГРАФИЯ НА ЗЕЛЕНЧУКОПРОИЗВОДСТВОТО, ЛОЗАРСТВОТО И ОВОЩАРСТВОТО В БЪЛГАРИЯ

Зеленчукопроизводството, лозарството и овощарството са традиционни подотрасли на растениевъдството в България, което е предопределено от благоприятните природни условия в страната и производствения опит на населението, натрупан през вековете. Всеки от посочените подотрасли се характеризира със специфични особености, както по отношение на изискванията към почвено-климатичните условия, така и по отношение на биологичните особености в развитието на отделните култури, които могат да бъдат поделени на трайни и едногодишни.

ГЕОГРАФИЯ НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ КУЛТУРИ В БЪЛГАРИЯ

Техническите култури спадат към основните производства на растениевъдството в България. Названието на тези култури произлиза от факта, че те преминават през техническа /промишлена/ преработка, преди да станат суровина за индустрията /тютюнева, маслодобивна, захарна, етерично-маслена, ленено- и памуко-текстилна и др./. През ХХв. мястото и значението им постоянно нарастват. В началото на века те заемат около 1% от обработваемите площи, а в навечерието на Втората световна война - над 8%. Днес техническите култури заемат около 14,2% от обработваемите земи и дават 13,1% от общата селскостопанска продукция. Отглеждането им е трудоемко и все още недостатъчно механизирано. Това е предпоставка за по-пълното ангажиране на работната сила.

ГЕОГРАФИЯ НА ЗЪРНОПРОИЗВОДСТВОТО В БЪЛГАРИЯ

Зърнопроизводството е основен подотрасъл на растениевъдството в България, тъй като зърното е основната част от хранителните запаси на страната. Зърнените култури осигуряват храни за животните и хората. Хлябът и тестените изделия осигуряват около 80% от калориите и белтъчините в храната на българското население. През 1939г. около 65% от обработваемите площи са заети със зърнени култури, около 27% от общата селскостопанска продукция се дава от тях.

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СТОПАНСТВОТО В БЪЛГАРИЯ

Стопанството на България е система от човешки дейности с различен характер, имащи за цел подобряването на условията за живот на хората. Тези дейности са обединени и целенасочени от държавната стопанска политика. Развитието на стопанството е отражение на състоянието на държавата и фактор за развитието й.

ГЕОГРАФИЯ НА СЕЛИЩАТА В БЪЛГАРИЯ

СЕЛИЩАТА са комплекс от територия, население, сгради, техническа и социална инфраструктура. Те са израз на материалната и духовната култура на обитателите им и отразяват природните и социално-икономически условия в България през различни исторически етапи.

ГЕОГРАФИЯ НА НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ

Населението се изследва от много науки, сред които е и географията. Тя изучава териториалните различия в количествените и качествени характеристики на общностите от хора. Населението определя производствената и териториалната структура на стопанството, използването на природните ресурси, количеството и качеството на работната сила, пазара и др. То представлява социално-политическа общност от хора живеещи в страната ни. Тази общност е формирана в продължение на векове под въздействието на множество фактори. В тази връзка днешното българско население е нееднородно в етно-културно отношение.

ЧЕРНОМОРСКА ОБЛАСТ

ерно море е междуконтинентално море, разположено между Европа и Азия. Простира се между младите гънкови структури на Стара планина и Кавказката планинска система, на север се опира до Руската плоча, а на юг до Понтийските планини. По посока от запад на изток има дължина 1160 км. Средната му дълбочина е 1245 м, а максималната е измерена южно от Кримския полуостров - 2244 м. Чрез протоците Босфора и Дарданелите се свързва с Мраморно и Егейско море, а посредством Керченския проток - с Азовско море.

РИЛО-РОДОПСКА ОБЛАСТ

Осоговско-Беласишката планинска редица и долината на Средна Струма е най-западната регионална единица от Рило-Родопската област. Простира се на юг от Каменишко-Долнобанската котловинна редица на Краището. Източната граница се маркира от Рила и Пирин. На запад и юг Осоговско-Беласишката планинска редица се ограничава от държавната ни граница.

КРАЙЩЕНСКО - ТРАКИЙСКА ОБЛАСТ

Тази област заема преходно природно-географско положение. Тя се поделя на три подобласти - Средногорско-Задбалканска, Крайщенска и Тракийско-Странджанска.

Всяка една от тях би могла да се разглежда като самостоятелна област.

ВОДИ НА БЪЛГАРИЯ

1. Значение на водите като природен компонент и природен ресурс.

В трите си агрегатни състояния водата се среща навсякъде в природата, като образува неравномерна и сложна покривка по цялото земно кълбо. Съвкупността от всички водни обекти се нарича хидросфера. Хидросферата заема междинно положение между останалите обвивки на земята. Тя прониква дълбоко в тях и се намира постоянно в тясна връзка и зависимост с тях.

ГЛАВНА СТАРОПЛАНИНСКА ВЕРИГА

1. Географско положение, граници, големина

Главната Старопланинска верига е ясно очертана в морфографско и морфоструктурно отношение. Тя представлява широко отворена на север-североизток дъга с дължина около 500 - 550 км и ширина от 10 - 20 до 30 - 35 км. Има площ около 11000 км². Простира се от Белоградчишкия проход на запад до Черно море на изток.

СТАРОПЛАНИНСКА ОБЛАСТ

Старопланинската природно-географска област е разположена почти в средата на България. Представлява сложна система от успоредни вериги и ридове. Отнася се към Алпо-Хималайската младонагъната планинска система. Със своето разположение, надморска височина и голяма дължина, тя се явява своеобразна граница между природния.....

ПРИРОДНОГЕОГРАФСКИ ОБЛАСТИ

На територията на България се обособяват пет природно-географски области:

1. Област на Дунавската равнина.

2. Старопланинска област. Тя се поделя на две подобласти - Предбалкан и Главна старопланинска верига.

3. Крайщенско-Тракийска област. Тя се поделя на три подобласти - Средногорско-Задбалканска, Краищенска и Тракийско-Странджанска. .......

РАСТИТЕЛНОСТ И ЖИВОТИНСКИ СВЯТ

I. РАСТИТЕЛНОСТ

1. Значение на флората като природен компонент и природен ресурс

Естествената растителност е основен фактор при формирането на природната среда и за подържане на нейното равновесие. Различните типове растителност имат голямо климатично, водорегулиращо и почвозащитно значение. Особено голямо е значението на горската растителност, която пречиства приземния въздух и го обогатява с кислород.

ПОЧВИ В БЪЛГАРИЯ

1. Същност и значение на почвите като природен компонент и ресурс.

Почвата представлява сложна природна система изградена от минерални частици, органични вещества, вода, газове, макро- и микроорганизми.

КЛИМАT НА БЪЛГАРИЯ

Климатът представлява многогодишният режим на времето, характерен за дадено място в зависимост от географската му обстановка. Метеорологичното време представлява физичното състояние на атмосферата над дадена територия и то се характеризира чрез стойностите на метеорологичните елементи /температура на въздуха, облачност, атмосферни валежи, вятър и др./. Времето се мени непрекъснато, но за продължителен период се наблюдават повтарящи се типични условия на метеорологичното време. Те характеризират климата на този район.

1-16 17-32 33-35

Образователен портал,теми,реферати,лекции

Профил

Категории

Вход

Facebook

Сподели с приятели

Анкета

Новини

Статистика

Брояч

Login