Здравеопазването е важна част от
обществената действителност и елемент на социологическата система на
обществото.Неговото място,взаимовръзки и взаимозависимости се виждат
най – добре,когато се разглежда в рамките на тази система.
По своята същност здравният мениджмънт представлява сфера на
интердисциплинарно взаимодействие на редица обществени науки с
медицината.Социологията е една от тях.
Социологическият подход се използва,когато се изучават социологически
взаимовръзки и взаимодействия.Той позволява да се разглеждат и
изследват явленията,процесите,хората и проблемите свързани с тях,през
призмата на социологическите взаимовръзки и взаимодействия между
основните сфери и техните главни обществени явления.
Теоретико-емперичното приложение на социологическия подход в здравния мениджмънд позволява:
1.Създаване на социологическа теория за медико-социалните проблеми в
здравеопазването.Чрез изясняване на тези проблеми се подпомага
формулиране на здравните потребности.
2.Въоръжаване на ръководните и изпълнителски кадри със
социологически,методологични постановки и методични средства за
изследвания,които са условие за успешно решаване на
проблемите,произтичащи от нарушени взаимовръзки в обществената система.
3.Разкриват се детерминантите на явленията и проблемите,чрез анализ на социологическите взаимозависимости между системите.
4.Анализ на взаимозависимостите между основните сфери на обществото и елементите на медицината / наука,образование,практика /.
5.Анализ на проблемите на елементите на самите структури и звена в здравеопазването:
- социологическа обосновка на целта на медицинските дейности;
- социологическа обосновка на дейностите и роблемите свързани с тях;
- социологическа обосновка на управлението на човешкия фактор в ролята
му на субект или обект на медицинска дейност,както и взаимоотношенията
между тях;
- социологическа обосновка на управлението и организацията за изпълнение на медицинските дейности;
- социологическа характеристика на резултатите от дейността на
медицинските специалисти и изпълнението на социалната поръчка,отправана
към здравеопазването;
- социологичен анализ на заболеваемостта на населението / индивидуално здраве,групово здраве,обществено здраве /;
- социологичен анализ на раждаемостта,смъртността и естествения прираст на населението и т.н..
Необходимата имформация за медико –социологическия анализ се получава с помощта на емпирично социологическо изследване.
В основата на провеждането на едно такова изследване е заложен социологичиският подход.
Видове емпирични социологически изследвания:
1.Описателни – отразяват състоянието на изучаваното явление.
2.Обяснителни – разкриват причините,обуславящи даденото явление.
3.Прогнозиращи – разкриват тенденциите на развитието.
4.Предписващи – изучават различните варианти на решение за усъвършенстване на даден процес и оценяват ефекта на всеки.
В сферата на здравния мениджмънд медицинската социология се използва при решаването на задачи и проблеми със следния характер:
1.Методологични задачи и проблеми.Разкриване на общите закони и
закономерности за функционирането и развитието на здравеопазната
система и нейните подсистеми.
2.Управленски задачи ипроблеми.Медицинската социология съдейства
активно за поставянето на управлението на здравеопазването на
необходимото научно равнище.Това става чрез социологическа мотивировка
на избора на целта на управлението,оценка на ефекта от
управлението,осигуряването му с информация и др.
3.Организационно-трудови задачи и проблеми.Осветлявайки от
социологическа гледна точка проблемите на професионално – трудовата
адаптация и активност на медицинските специалности,тяхното мнение и
потребност,социална атмосфера на трудовия колектив,бюджета на
времето,удовлетвореността и текучеството на медицинските кадри и
т.н.,медицинската социология дава своя научен принос за утвърждаване на
ефективна научна организация на труда.
Здравеопазването е преди всичко човешка организация. Ефективността му
зависи от човешкия елемент и този факт трябва да се отчита при неговото
управление.
Производителноста на труда е детерминирана не само от технически фактори,но и от дълбоки социални такива.
Според Фредрик Уинслоу Тейлър човекът е социално същество и неговото
поведение се ръководи не само от личния интерес. Поведението на човека
се направлява и от колективната трудова атмосфера.
Социалното управление в здравеопазването обхваща официалните ( формални
) и неофициалните ( неформални ) междуличностни и междугрупови
отношения създаващи специфична социална атмосфера в работната среда.
Проучванията на социалната атмосфера, на формалните и неформални
социални групи в здравеопазването, на взаимоотношенията е възможно с
помощта на социологическите методи.
Социометричния метод е един от най – ефективните и най – перспективните
методи за социологическо изследване на малки групи. Това е метод за
събиране на първична социологическа информация за структората на
междуличностните отношения в малките социлани групи. С помощта на
въпросник ( анкета ) се изследват вътрегруповите и вътреколективните
отношения. Социометричния метод се прилага с цел информацията, получена
от иследването на междуличностните и междугруповите отношения да
послужи за управлението им. Тази информация е обективна основа за
мероприятия,насочени към подобряването и усъвършенстването на
отношенията, за постигане на благоприятен социален климат в колектива.
Явленията като мотивация, избор напрофесия,неудовлетвореност от
работата, престиж на професията, авторитет на ръководителя и други са
обект на такива проучвания а получената информация спомага за
формирането на песпективна политика и ефективен здравен мениджмънт.
Използвана литература
1. Борисов,В. . Здравен мениджмънт.Азбука на здравния мениджмънт .,2005
2. Ново обществено здравеопазване ( колектив) Под редакцията на В.Борисов,Зл.Глутникова,Ц.Воденичаров.С.1998г.,т1
| 
gemi 
mirona 