1.Увод
Професионалното развитие на работната сила на личността е
непрекъснат процес, който се изразява в настъпващите изменения в
качеството на работната сила на личността. Професионалното развитие,
следователно, се отнася както до работната сила, така и до личността.
Общото между тези две категории е, че те са взаимно свързани и
обусловени. Без личност не може да има работна сила. Връзката е и
обратна – от цялото многообразие от способности, заложби и качества на
човека приоритетно място заема способността му за труд. Същевременно
между работната сила и личността има съществени различия. Личността
включва освен способността за труд още и за водене на военни действия,
за спортуване, за домакинстване, за възприемане произведенията на
изкуството и др.
Общността и различието между работната сила и личност се интегрира и в
тяхното качество. В съвременните условия формирането на високо качество
на работна сила може да се постигне само на основата на високо качество
на личността. Изменя се, следователно, границата между характеристиките
на индивида – като работна сила и като личност. Двете характеристики
все повече се сливат!
2. Теоретични основи на професионалното развитие
Професионалното развиие на работната сила / личността/ съдържа три
относително обособени процеса : първо, професионалното ориентиране;
второ, професионалната квалификация и трето; професионалното и
квалификационното израстване / професионалната кариера/ . Макар и
относително обособени, очертаните три процеса същевременно се намират в
единство и обединяват основните дейности на професионалното развитие на
личността през целия й живот: избора на професия, овладяване на
професията и реализация в професията.
Обект на професионалното развитие на човешките ресурси в различна
степен е както формираната, така и формиращата се работна сила. По –
конкретно тук се отнасят: първо, учащите се по отношение на
професионалното ориентиране и на квалификацията; второ, заетите лица /
персоналът/ по отношение освен посоченото за учащите се още и
професионалната кариера и трето, безработните по отношение на
професионалното ориентиране и квалификацията.
През последните десетилетия неимоверно нарастна значението на
професионалното развитие на човешките ресурси. Опитът на страните с
развита пазарна икономика по най – категоричен начин доказва, че
гловните фактори за ефективността на националното стопанство, регионите
и организациите са свързани с управлението на човешките ресурси. И
основното в това управление е издигане на равнището на образованието и
професионалната квалификация на работната сила. Нейното качество / за
постигането на което основно значение има професионалното развитие/ на
практика се превръща в приоритетно капиталовложение, чрез което се
постига висока ефективност както на икономическите, така и на
социалните системи. В редица страни държавната политика в тази област е
особено активна. Така например, във Великобритания правителството
въведе "държавен стандарт за професионална квалификация за
предприятията – нещо като знак за качество за професионална
квалификация.Ако можеш да докажеш, че спазваш определени критерии в
предприятието по професионална квалификация, се получава национална
награда, наречена инвестиция у хората, инвестиция у човешкия фактор.
Това е важно. При получаването на този сертификат се рекламира и
качеството, и продукцията на това предприятие.”
Проблемът за професионалното развитие има голямо значение и за
отделната личност като основно поле за нейната изява и фактор за по –
високи доходи. Освен това професионалното развитие е важно условие за
успешното решаване проблемите на заетостта. Правилното професионално
ориентиране и непрекъснатото повишаване на квалификацията осигуряват по
– голяма гъвкавост и професионална мобилност и дават определена
гаранция за запазване на работната или за намиране на нова такава в
случай на нужда.
Всичко това определя водещо място на проблема за професионалното развитие в системата за управление на човешките ресурси.
Изборът на професия трябва да бъде съпроводен с решение за придобиване
на професията / чрез обучение или самообучение/ и възможностите за
набиране на работа по нея. Това е етап от професионалното ориентиране,
което в настоящата разработка само маркираме, тъй като обект на
изследването ще бъдат хора с утвърдени вече професии, които можем да
предположим, че вече са минали този етап в професионалното си развитие.
Ето защо ще преминем към втория етап – професионалната квалификация.
3.Професионална квалификация
Професионална квалификация на работната сила е съвкупност от знания /
общонаучни, общопрофесионални и специални/; умения / теоретически и
практически/; навици и определени качества на личността, които се
придобиват чрез обучение / в образователната система и извън нея/ и
чрез опит в процеса на труда. Професионална квалификация е необходима
за изпълнението на определен вид трудовадейност, т.е на дадена професия.
Професия е вид трудова дейност, обособена от професионалното разделение
на труда. При разделението на труда вътре в професията се обособяват
специалностите, които представляват подвид трудови дейности, или
самостоятелно обособена трудова дейност в рамките на дадена професия.
В теорията и практиката е възприето и понятието "профил на
професията”.”Профилът характеризира обхвата на професията и
специалността. Той се определя от кръга действия, които се обхващат от
дадена професия, от дадена специалност или се обособяват от отделно
работно място”
Професионалното разделение на труда е довело до обособяване на хиляди
професии. Така в националната класификация на професиите у нас само
единичните групи професии са над 500 на брой.
За разлика от професията, квалификацията се обособява от
квалификационното разделение на труда и е способност на човека за
упражняване на дадена професия. Тя е в зависимост от това дали
личността желае да я овладее или не. И затова квалификацията не
съществува извън човека.
За по – пълното разкриване същността на категорията "професионална квалификация” следва да се направят няколко уточнения:
Първо, трябва да се прави разлика между образование и
квалификация.Първото има за цел да направи човека по – образован,
интелигентен, докато квалификацията има за конктретна цел да подготви
работна сила за изпълнение на определен вид трудова дейност.
Второ, съдържанието на квалификацията се определя от знанията, уменията и навиците.
Трето, една от често срещаните грешки е разглеждането на квалификацията
и обучението като еднозначни. Обучението е една от формите за
придобиване на професионална квалификация независимо дали то се
извършва в образователната система, извън нея, както и чрез
самообучение на отделни лица.
Освен чрез обучение професионална квалификация се придобива и чрез
опит. В своята трудова дейност хората често без да имат конкретни
знания и умения решават определени проблеми и по обратен ред извеждат
знания и умения /т.е професионална квалификация/.
Професионалната подготовка на работната сила, която се изразява в
придобиването на определени знания, умения и навици, необходими за
изпълнението на даден вид трудова дейност. Овладяването на професия
може да става за първи път, при което се използва понятието "начална
подготовка”, или след овладяването на първата професия, при което става
въпрос за "последваща подготовка”. Последната е свързана с
необходимостта за съвместяване на професиите, т.е на няколко вида
трудова дейност. В този случай не се извършва смяна на първоначално
придобитата професия, а тя се допълва или разшрява в рамките на
професията с широк профил или извън тези рамки – с нова професия.
Повишаване на квалификацията на работната сила, при което се извършва
опресняване, разширяване и допълване на притежаваните знания, умения и
навици. В случая става въпрос за обогатяване на притежаваната професия,
както и издигане равнището на професионалната квалификация. Този
процес, следователно се извършва в рамките на придобитата професия.
Преквалификация на работната сила, при която се сменят едни знания,
умения и навици с други и съответно смяна на първоначално придобитите
професия и равнище на квалификция и овладяване на нови.
Следователно, професионалната квалификация е обобщено понятие. На
практика работната сила /персоналът/ във всеки отделен случай извършва
или подготовка, или повишаване на квалификацията, или преквалификация.
И от тази гледна точка професионалната квалификация е и "състояние” и
"процес”.
4. Професионална кариера
Същността на професионалната кариера или на професионалното и
квалификационното израстване на работната сила се изразява в неговото
периодично преминаване от едни трудови дейности в други с по – богато
съдържание на труда, при което се извършва изменение и в мястото на
отделните лица в професионално – квалификационната структура в
съответствие с интересите на отделната личност и потребностите на
икономиката /организацията/.
Основното, което определя професионалната кариера, е преминаването от едни дейности в други с по – богато съдържание на труда.
Същността на професионалната кариера се разкрива и в съчетаването на
интересите на личността при нейната професионална реализация с тези на
икономиката и отделната организация.
Интересите на личността от професионална реализация се изразяват в
постигане: първо, на удовлетвореност от работата, която естествено е
свързана с дейностите, в които преобладават функциите на умствения труд
и особено пък на творческия, евроистичния труд; второ, престиж и
обществена изява; трето, по – високи доходи; четвърто, власт да
управлява определени процеси и системи и се разпорежда с хора и т.н.
В теорията и практиката се различават два вида професионална кариера:
Първо, по вертикала, при която израстването става чрез последователно
заемане на ръководни длъжности – от по – низши към по – висши;
Второ, по хоризонтала, където израстването на работниците и
специалистите се извършва без йерархическо придвижване, посредством
преминаване от едни дейности / професии и равнище на квалификация/ в
други с по – богато съдържание на труда.
Основен обект на професионалната кариера на работната сила е
организацията. В нея може да се осигури професионално и квалификационно
израстване на целия персонал, както на отделното работно място, без
неговата смяна за определен период, така и чрез преминаване на други
работни места.
5. Анализ на професионалното развитие в ОДЗ №73 "Маргарита”
Обект на изследването ще е ОДЗ №73 "Маргарита” , ще разгледаме
структурата на организацията, професионалната квалификация на
персонала, както и възможностите за професионлана кариера в рамките на
организацията. Съгласно Закона за народната просвета – "Общинските
детски градини се откриват, преобразуват и закриват със заповед на
кмета на общината след решение на общинския съвет.Кметът на общината
сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските
детски градини. Трудовите договори с помощник-директорите, с учителите
и служителите се сключват съответно от директора на училището, на
детската градина или на обслужващото звено. В националната класификация
на професиите у нас, работещите в детските градини са записане в група
преподаватели, под номер 2341 – Учители в детски градини. А ето и
характеристиките, на които трябва да отговаря лицето, за да започне
работа в детска градина:
Длъжностите директор, помощник-директор, учител (възпитател) могат да
се заемат само от лица, които не са осъдени на лишаване от свобода с
влязла в сила присъда за умишлено престъпление, не са лишени от право
да упражняват професията си и не страдат от заболявания и отклонения,
които застрашават живота или здравето на децата и учениците, определени
с наредба на министъра на образованието и науката, съгласувано с
министъра на здравеопазването.
В разглежданото ОДЗ работят 39души –1 директор,16 учителя, 10 помощник
– възпитателя, 4 медицински сестри в ясла, 1 главна медицинска сестра,
1 помощник медицинска сестра, 1 касиерка, 1 домакинка, 1 главен готвач,
2 помощник готвачки, 1 общ работник.
Както вече казахме няма да разглеждаме тяхното професионално
ориентиране, защото те вече са го направили, но ще разгледаме
професионалната им квалификация и възможностите за професионалната им
кариера.
Учителите в детските градини трябва да имат подходящо образование, за
да упражняват тази професия. В ОДЗ №73 по- голямата част от тях са с
висше образование, но има и такива, които са с полувисше – 3-ма. Що се
отнася до помощник – възпитателите, то те са със средно образование,
медицинските сестри са с полувисше медицинско образование. Директорът
също е с висще педагогическо образование. Много от младите учители
учат, за да повишат професионалната си квалификация – някои надграждат
бакалавърските си степени, други записват курсове за повишаване на
професионалната квалификация. За съжаление обаче това по никакъв начин
не влияе върху професионалната кариера, просто защото възможности за
израстване просто няма – нито по вертикала – просто няма низши и по –
висши ръководни длъжности; нито пък по хоризонтала, тъй като не е
възможно преминаване от едни дейности в други с по – богато съдържание
на труда.
Чрез избора на професия и реализацията в нея, личността търси да
удовлетвори определени свои потребности : икономически – от по – високи
доходи и съответно и жизнен стандарт; социални – удовлетвореност от
труда и възможност за изява; професионални – престижност на професията
и т.н
За съжаление в сферата на образованието икономическите потребности на
личността трудно могат да се удовлетворят – заплатите на всички са
еднакви, разликата се състои само в класа, който от своя страна се
определя от трудовия стаж, а не от по- високата професионална
квалификация – този модел на образуване на заплатите не създава
мотивация у личността за повишаване на квалификацията.
Що се отнася до удовлетвореността от труда и възможността за изява, то
това понятие е строго индивидуално – всеки човек по различен начин
възприема удовлетвореността от труда, но въпреки всичко за учителите тя
би трябвало да се изразява в обогатяване на знанията на децата и
развитието на тяхната естетическа и ценностна система.
За съжаление и по третия параметър нещата не седят много добре – все
повече професията на учителя става непрестижна. Много от хората се
отнасят към учителите, така всякаш те са им задължени, няма го вече
страхопочитанието, възпитавано толкова много години у българския народ.
6. Изводи
Интересите на организацията, а чрез нея и на икономиката на страната, се изразяват:
Първо, в издигане равнището на професионалната квалификация на
персонала като основно условие за просперитета на организацията.Това
най – добре може да стане не по команден път, с планово разпределение и
задължения, а чрез механизма на професионална кариера. Той създава
вътрешна мотивация в персонала – без принуда, непрекъснато да подобрява
своето качество и да повишава трудовата си активност.
Второ, в създаване на условия за приобщаване на работниците и
специалистите към организацията и нейните цели, за по – ефективна и
качествена работа.
Трето, в изграждане и развитие на вътрешен пазар на работната сила, при
който може да се постигне стабилна заетост на персонала и възвръщане на
направените в него инвестиции. В този случай специалистите и
работниците търсят своето професионално развитие не в смяната на
отделните организации, а вътре в тях в системата за професионална
кариера.
Липсата на посочените условия в организацията предизвиква
неудовлетвореност на личността от продължителното оставане на едно
работно място с много негативни последици: напускане на работниците и
специалистите и смяна на професията / без това да се налага от
условията на производството и научно –техническия прогрес/, за да се
търси професионална изява в друга организация; ниска производителност и
ефективност на труда, незадоволително качество на труда и на
продукцията; стресови състояния и заболявания и т.н.
По – голяма част от оргонизациите имат малка представа за системите за
професионална кариера. С цел да бъдат създадени такива, в последните
години на централно – плановата икономика бе направен опит да се въведе
една единна система за всички организации. Дефектът на тази система се
изразява в това, че нейната основна цел бе формирането на работната
заплата, при което кариерата се разглеждаше като средство, подчинено на
тази цел. Професионалната кариера все още неправилно се свързва само с
материалното стимулиране чрез работната заплата.
Професионалното и квалификационното израстване има самостоятелно
значение, свързано с израстването на човека в процеса на труда, което
се изразява в промяна на мястото му в професионално- квалификационната
структура на работната сила. Получаването на по – голяма заплата без
реален растеж с преминаване от едни дейности в други с по – богато
съдържание на труда не може да замени потребността на сътрудниците от
професионална кариера. Задачата на стимулирането е да ускорява този
процес като привежда заплащането в съответствие с достигнатото по –
високо качество на работната сила.
Многообразието на условията, при които работи всяка организация, както
и световният опит показват, че не може да се възприеме единна система
за професионална кариера. Всяка организация следва да изгради своя
система, без да копира от никого.Но, независимо от това, има и
обединяващи принципи и изисквания, на които трябва да отговарят тези
системи, за да решат добре очертания проблем:
Първо, да се направи прецизно разграничаване между основните категории
персонал в организацията: ръководители, специалисти и работници.
Второ, да се създаде по – голям диапазон и деференциация между най –
ниската и най – високата степен на квалификация във всяка категория
персонал, за да има реален стремеж за нейното повишаване.
Развитието на съдържанието на труда обуславя също необходимостта от по
– голяма диференциация в квалификационното равнище и при специалистите.
Тук също може да се възприеме по – широкообхватна система със следното
наименование на длъжностите, започвайки от начална степен:младши
специалист, специалист, старши специалист, водещ специалист, главен
специалист, експерт, главен експрт. Разбира се в ОДЗ№73 не биха могли
да бъдат използвани всички тези степени, но ще е хубаво да се въведат
поне три, за да се стимулира професионалното развитие.
|
gemi 
mirona 