Образователен портал,теми,реферати,лекции

СУ "Св. Климент Охридски”
гр. София

Факултет по начална и предучилищна педагогика
Специалност: Музика

КУРСОВА РАБОТА

на тема:

"Агресия и агресивнот поведение”

Подготвил: ……. Ръководител: ……

Теофила Теофилова
Ф? 680491

Януари, 2010г.
Съдържание:

I Що е агресия? ………………………………………………………
II Определение
III Възприемане и тълкуване
IV на агресвното поведение ………………………………………
V
VI Видове и форми на агресия ……………………………

Физическата агресия

Вербалната агресия

Индиректната агресия

Враждебната агресия

Инструменталната агресия

IV. Теории за агресията
 Инстинктни теории

Фрустрацията и агресията

V Фактори които влияят за поява
VI на агресияно поведение
VII
VIII VI.Показатели за проява на агресивно поведение
IX Мотивация за агресивно поведение
X Агресията сред децата и малдежите
XI Превенция на агресията
XII Kак да предотвратим агресията в нас?
XIII

Увод:

Често не си признаваме, че проявяваме агресивно поведение, защото не го осъзнаваме. Смятаме, че в нас няма агресия, защото представата ни за нея е убиването, биенето и войната – неща които ние обикновените хора не правим.
Спомням си, че когато бях малка дядо ми ме накара да нарисувам семейно дърво на насилието. Обяснението му беше, че ще ми е много по лесно да прсдотвратя и пемахма насилието, след като открия и призная агресията, която съществува по света. В продължение на няколо вечери тои ми помагаше да анализирам събитията от деня и всичко което бях преживяла, видяла и сторила и след това трябваше да ги запиша на дървото. Имаше две разделения на агресивното поведение : физическа агресия (когато насилието представляваше употреба на физическа сила ) и пасивна агресия ( за онзи вид насилие, когато болката е по – скоро емоционална ), която дядо беше описал като много по – опасна и коварна от физическата агресия. След това ми обясни, че пасивното насилие неизбежно генерира гняв в жертвата, в следствие на което тя отвъща с агресивно поведение. С други думи казано, пасивната агресия подхранва физическото насилие.

Ако внимателно се проследи историята на човечеството, ще се види, че войните, безмислените разрушения и жестокости са неизменни неини спътници. Насилието и страхът обхващат все по – голяма част от човечеството. Те обхващат големите градове и семейството, прониклват във всекидневието, в мислите, в преживяванията и постъпките на хората.

Какво представлява човешката агресивност? Вярно ли е, че няма друго живо същество, което така последователно и безмислено да избива себеподобните си както човека в своята кратка история? Вродена ли е агресивността? Кои са видовете и формите на агресвното поведение?

Кои са факторите които влият за проява на агресия? Кои са мотивите и подбудите за агресияността? Може ли човек да стане по добър и състрадателен е своето ежедневие?

На всички тези въпроси ще се опитаме да си отговорим в следващите страници. Приятно четене!

 I. Що е агресия? -

 В литературата съществуват различни определения за понятието агресия. Това води до липса на конкретно и общоприето определение на агресията, защото границите на явлението са много широки и подходите за определянето му твърде различни.

 Повечето автори смятат, че агресията е проява на специфично поведение свързано със заплаха или действие, което накърнява интересите или правата, с което вреди на другия. В този смисъл тя представлява активно действие, което със сила цели постигането на господство или владение. Такова поведение по съвкупност има и емоционално съдържание на враждебност, антагонизъм и ненавист, проявени от един индивид спрямо друг или спрямо определена социална група.

Определение: поведение, което е насочено към съзнателно причиняване на вреда или болка с различни средства към околните хора. Тя се изразява в демонстрация на неприязън или използване на сила спрямо другите. Агресията е целенасочено, настъпателно, разрушително поведение в разрез с утвърдените норми и правила в обществото. Обикновено води до психическо напрежение, потиснатост, страх и болка.

II Възприемане и тълкуване на агресията – тя се тълкува по определен начин в различните страни според различни култури, философски и психологични течения. В отделни исторически епохи , нанякои политически режими са приспособявали угоднически представите за агресията, за да бъдет в хармония с дадена доктрина. В древния Рим завоевателната агресия спрямо други народие била издигана в култ.
III
 Днес според бихевиористите агресията е естествен рефлекс, присъщ на човека, като начин на реакция спрямо физически или психически дискомфорт;
• В САЩ под агресивност се разбира енергичност или настйчивост, което в определена степен игнорира вредните последствия от дефиницията за агресия;
Още по широкото определение на агресията я характеризира като вътрешна сила на човека, благодарение на която той се противопоставя на външните сили.

 Не може да се изключи и твърде разпространената представа за нея като конфликт на интереси или несъответствие между стремежите на отделни индивиди или отделни социални групи

IV Видове и форми на агресия
V
VI Съществува многообразие от изследователски определения на видовете агресия. В зависимост от това как се изявява агресията, могат да се различат три основни форми:

III 1. Физическата агресия – поведение, което включва, преки физически атаки, като ръгане, мушкане, спъване, ритане, удари с юмруци и всяка друга проява на насилствени действия. Тя се окачствява като враждебна реакция, която възпрепятства целите на друг индивид или група от хора и се съпровожда с възникването на фрустрация. В действителност главният проблем се състои в това, дали фрустрираният индивид има или не враждебни намерения.
IV
V 2. Вербалната агресия е поведение, свързано с опити за унижаване, оскърбяване, опозоряване на определена личност чрез викове, заплахи, псувни и други говорни прояви.

III 3. Индиректната агресия е поведение, което цели да манипулира и интригантствас цел да нарани трето лице, като разпространява лъжи, клевети, тайни и клюки за него.

 С напредване на възрастта проявите на индиректна агресия се усъвършенстват и коренно се различават от бруталната и грубиянска „ мъжка" агресия. Избягването на директната вербална атака е белег за социално съзряване, защото в това си качество до голяма степен се приближава до нормите на поведение, приети в обществото на възрастните.

 Използването на индиректна агресия и опитите за разрешаване на конфликти по неагресивен път показва, че момичетата съзряват социално по – рано. От друга страна, това не значи, че индиректната агресия е по – малко жестока. Социлният живот на възрастните също се характеризира с жестокост и момичетата и момичетата много по – рано се оказват подготвени да се борят в живота, в сравнение с все още незрелите конфликтни стратегии на момчетата.

 В „ почтените среди „ на възрастните директната агресия е неприемлива за сметка на многото изтънчени и рафинирани форми на индиректна агресия. Практикуването на този вид агресия запазва обаянието и чара на момичетата, докато момчетата агресори биват заклеймявани.

 Главната и най – широко практикувана форма на индиректна агресия са лъжите, клюките и интригите. Този похват се простира от привидно невинни подмятания до брутални характеристики, инсинуации и злепоставяния.

1 4. Враждебната агресия – насочена e към определен обект с цел нанасяне на конкретна вреда.
2
 За съжаление, тези концепции за агресията, развивани и възприемани в края на миналия век, днес се опровергават от житейската практика в нашето общество . Преди всичко се оказва, че при възникване на спонтанна агресия гневният или яростен изблик не се насочва само към околни предмети, но и към живи субекти, несвързани по някакъв начин със субекта с агресивно поведение.

 Също така враждебната агресия, която е насочена към източника на фрустрация днес, може да бъде заменена със случаен обект, който няма никаква връзка с агресора.

 Дестки са примерите на агресия в наше време с основната мотивация на агресора спрямо непознати личности „защо ме гледа?", „тоя защо се смее?", „защо си паркирал тук, много други

 5. Инструменталната агресия – насочена е главно към постигането на цели с неутрален характер, като самата агресия играе ролята на средство, инструмент. Тя се изпползва обикновено при възпитанието като форма за наказание и начин на шантаж, стрелба покрай тялото или в коляното на заложника и цяла поредица от по – невинни до изключително жестоки инструментални действия.
5
 5.1 Разделения за инструменталната агресия:

 а) индивидуално мотивирана

б) социално мотивирана

 5. 2 Причини и подбуди за инструменталната агресия:

 а) антисоциален елемент – разрушителна;

 б) просоциални елементи – отстраняване на недъзи от обществото;

 в) користна – откуп, отмъщение;

 г) безкористна – елиминиране на лоши членове на оществото (престъпници, педофили и т.н.);

 Импулсивната агресия е по – безопасна и се проявява като гневен изблик , но всъщност се дъжи на срам или вина, поради което се отнася към моралните емоции.

II Теории за агресията
III
 1. Инстинктни теории – те разглеждат човека като агресивно същество по природа. Смятат, че съществува вроден биологичен механизъм, който поражда агресивното поведение.

 Според тях агресията е инстинкт, който в определени интервали трябва да получи удовлетворение, независимо дали това ще е инстинкт за смърт (фройдовата психоанализа ) или инстинкт за борба (Конрад Лоренц – наблюдение върху животни ).

 Тези теории не са подкрепени от ясни доказателства за съществуването на вроден агресивен инстинкт у човека.

 2. Фрустрацията и агресията – психология изобилства с примери, обвързващи агресията с фрустрацията.

 определение за фрустация: състояние на човека, излъган в своите очаквания, лишен от възможността (поради външно или вътрешно препятствие ) да постигне силно желаната цел. Обикновено тя се поражда състояние на разочарование, неудоволствие, гняв и всичко това предизвиква агресивност.

• 2.1 Източниците на фрустрация могат да бъдат:
•
• а) вътрешни – те са свързани със загуба на доверие, страх от социалната обстановка или пречки за постигане на определена цел;
•
• б) външните – могат да бъдат от привидно съвсем незначителни събития до ситуации, застрашаващи живота;
•
 Фрустрацията като понятие се определя като емоционално състояние, което се наблюдава при трудности или невъзможност да се посдтигне определена цел. Колкото по – важна е целта, толкова по – изявена е фрустрацията. В отделни случаи може да се стигне и до крайна гневна реакция. Споре Аристотел гневът е реакция на обида и за това е типична форма на морално оскверняване.
 Ленард Бърковиц – доказва, че когато човек е фрустриран, дори само присъствието на предмета, който е свързан с агресията, може да увекичи агресивността му. Тои казва: „ Разгневеният човек може да дръпне спусъка на пистолета си, ако желае да извърши насилие, но спусъкът т.е присъствието на пистолета) също може да притегли него, ако той е склонен към насилие и няма силни задръжки срещу подобно поведение.”
 Съвременните теории върху съотношението фрустрация – агресия приемат, че гневът е реакция на всяко вредно преживяване, което се съпътства от засягане на личните интереси, като сред тях се открояват свободата и авторитета на личността.


 3. Социалното научаване и агресивността – независимо, че фрустацията поражда агресивно поведение, съществуват и случаи, когато човек не винаги реагира агресивно. Човек може да вземе под внимание намерението на другите и неаваисимо от причинената болка да подтисне своята агресивност.
1.
 III. Фактори които влияят за поява на агресияно поведение -

 1. Oсобена силно влияние върху агресивното поведение оказват медиите и по специално телевизията и електронните игри.
 От друга страна, агресивността може да бъде усвоена по пътя на подражанието, да се превърне в модел на поведение. Изследванията на американския психолог Алберт Бандура показват, че за малките деца е достатъчно само да видят агресивно поведение и те са готови да започнат и те да се държат така.

 2. Агресията се развива най – често в:

 a) домът – в семейната среда детето израства и укрепва физически и се формира като личност. Именно семейството създава условия за изява на всички генетични заложби, които детето носи в себе си. Това е средата, която може да стимулира цялата гама човешки качества, от най – добрите до най – лошите. Дори и в добрите семейства, обаче, даже и при наглед правилни педагогически подходи, са допустими прояви, които могат да стимулират агресивно поведение у децата. Има привидно добри родители, които смятат, че децата им трябва да бъдат здрави, силни, борбени, за да станат тяхна опора и да успеят в живота. Тези родители умишлено настройват децата си агресивно, изхождайки от максимата, че със сила може да се постигне всичко.

 б) Училището – Няма училище , в което да не се приемат агресивни деца. Също така няма и училище с толкова квалифицирани преподаватели, дисциплина и съвършенна организация на учебния процес, които да не стимулират агресивни прояви. И все пак най – добра почва за разпространение и стимулиране на агресията са тези училища, в които учителите нямат авторитет, дисциплината е на ниско ниво и изискванията към учениците са занижени. Още по – нездрава е средата, когато учителите са незаинтересовани и корумпирани. Занижените изисквания към усвояването на учебния материал, правят учениците разпуснати, като в безделието много от тях се отдават на безполезни занимания, хазартни игри, наркотици, като агресията заема централно място в тези прояви. Училищните побоища са свързани най – често с конфликти в игри, отнемане на предмети, територии, интимна връзка или отмъщение.


• в) О.Нюман – смята , че изграждането на градскат среда също може да окаже влияние върху агресивното поведение. Тои прави проучване върху жилищните типологии, приложени при обществените строежи, показват, че в големите безлични блокове, където обитателите не могат да се различат от чуждите хора, вероятността от насилие нараства. Опасността от агресивно поведеие е най – голяма в пространствата за общо ползване (коридори, входове, асансъори, стълбища).

3 IV. Показатели за проява на агресивно поведение:

• 1. Противоречие с обществените норми на поведение.

• 2. Противозаконност – за съответната страна;

• 3. Предизвикване на някаква загуба у жертвата.

• 4. Криминогенност – умишлено причинена физическа или морална вреда.

• 5. Използване на власт, принуда или наказание.
•
• 6. Ограничаване на възможностите за свободно поведение или изход за обекта.

• 7. Засегнати интереси на агресора или на обекта на агресия – вклчващи злонамереност и егоизъм (дори и без да е причинена вреда).

V. Мотивация за агресивно поведение

До днес съвременната наука не е успяла да характеризира точно мотивацията към агресия.

 Налице са множество тълкования са налице съществени различия в законовите норми на отделни държави. Така например се признава, че всяко нарушение на цялостта на човешкото тяло от друго лице е резултат от агресивно поведение. Това агресивно поведение, обаче, не във всички случаи покрива основната същност на различните формулировки на агресията. Хирургическата намеса нарушава цялостта на тялото и никой не би оспорил, че по своята същност това е дно агресивно действие. От друга страна поведението на хирурга не цели предизвикването на болка или страдание на обекта, от което следва, че в конкретни случаи агресивното поведение има благородна мотивация. Много трудна става интерпретацията на този проблем, когато в резултат на некомпетентност хирургът инвалидизира болния, което може да се тълкува като прекрачване на границата на добронамереното агресивно поведение и превръщането на операцията в некомпетентно агресивно поведение. В тази насока има редица примери.

 Най – общо мотивите на агресията са свързани с нанасянето на такава вреда на околните или на интересите на другите, която ще доведе до благоприятна емоционална промяна и ще отстрани източника на агресия.

VI. Агресията сред децата и малдежит

Малките деца реагират по най – различен начин на събитията, случващи се около тях . Тези различия в поведението на децата се дължат на темперамнета , който характеризира психичните основи на личността и определя отношението на детето към заобикалящия го свят.
Поради незрялата и несъвършенна регулация детският мозък е склонен към крайни реакции. Настойчивостта и нападателността са естествен отговор на децата , когато се учат ка да контролират поведението си в околната среда. Родителите невинаги могат да оценят особеностите в поведението на собственото си дете.
Много важно е да се прави разлика между деца насилници и агресивни деца. Насилническите прояви са генетически заложени, докато агресивното поведение е свързано с определена мотивация. Тя може да бъде обща, неудовлетворена прищявка или неуспех в определено начинание.
За съжаление мног малко са тези деца, които разкриват мотивите си за агресивно поведение, поради което постъпките им се възприемат като насилнически действия. Малко са родителите, които си дават сметка, колко време прекарва детето им в среда на любов и смях, послушание или разумни занимания и колко време децата стават свидетели на грубости и скандали, биват ругани и наказвани и постоянно се чувстват виновни за нещо. Умишлено или недоволно много родители не дават възможност на децата си да изразят собствено мнение, не ги изслушват и не споделят чувствата и желанията им.

VII. Възможно ли е да бъде намалена човешката агресивност?

Светът е това, което сме направили от него. Ако е безмилостен, то е защото ние сме го направили такъв чрез нашето отношение. Ако променим себе си, може да променим света, а нашата промяна започва с промяната на езика и методите, с които общуваме. За да постигнем общуване без агресия трябва да сме готови взаимно да си даваме от сърце.
При общуване и разрешаване на конфликти е необходимо да насочим съзнанието си върху четери основни деиности (компонентите на модела на не насилствената комуникация)

1. наблюдения – наблюдаваме какво се случва в определената ситуация (какво казва или върши
2.
3. Определяне на чувствата които изпитваме
4. Изявяване на нуждата
4 Молба – конкретни действия за коити молим.

Заключение:

Агресията в нашето ежедневие, се е породила с течение на времето. Проблемите, несправедливостта, и всички други негативни неща , които се случват на хората, ги подтикват към лоши деяния и агресивно поведение. Трябва да знаем, че идеялен свят няма, идеялен хора също. Това обаче не бива да ни служи за предлог и оправдание на разрастващата се омраза, ненавист и агресия между хората.
Понякога невъзможността да имаш по – добър живот, ни изпълва с ненавист и
завист към този , който вече има. Започваме да си задаваме въпроси : С какво той е по – добър от мен и защо тои има по добра реализация в живота от мен? Защо, тои има, а аз нямам? Защо……?
Всеки има правото да бъде този, който желае, но друг е въпроса, дали ще може да го постигне и дали ще му се предоставят необходимите условия за това. Именно заради това неравенство между хората, се образуват конфликти и агресия. Живеем в демокрация, всички има ме еднакви права, и какво от това, ако не ги използва ме пълноценно.Ами то няма как да стане, защото всеки е егоист , малко или много, и всеки в старанието си да има много, се опитва да е над другия.Това желание за надмощие над по слабия се е превърнало като в практикуваща съвсем редовно традиция.Вече сигурността е нарушена, няма как да излезеш дори и на разходка, без да ти мине през главата, че някой може да те нападне или по лошото да те убие.Не можеш да оставиш колата си и за 5 мин отключена, защото докато се обърнеш , нея вече може да я няма.А когато загубиш телефона си или потфейла, не разчитай на късмета си , че могат да ти ги върнат, по – добре си вземи нови. И ето заради тези и още куп подобни работи , губим доверието помежду си Когато този начин на живот се е превърнал в хроничен, спира да се обръща внимание, вкакво се превръща света., или по точно държавата ни.Никои не прави нищо по въпроса, и то става ежедневие.Всеки се е озлобил, не обръща внимание на хубавите неща, които са около него,търси постоянно материалната стойност в нещата. И ето тази мрачна обстановка, кара хората да се чувстват не сигурни в живота. Хубаво е , когато човек се опитва да живее добре, и особено , когато този негов му опит е със собствени усилия.важно , ние всички да не забравя ме че всеки от нас има нужда от приемане, разбиране и най-вече любов. Не трябва да чакаме хората да ни обичат и разбират преди ние самите да сме го направили. Ако искаш радост, дай радост да другите; ако искаш любов, научи се да даваш първо ти любов; ако искаш внимание и признателност, научи се пръв да даряваш внимание и признателнос; ако искаш да се радваш на всички добри неща в живота, научи се мълчаливо да даряваш всички добри неща в живота.

Едни смятат, че живота е прекрасен и човек трябва да му се наслаждава. За други той е ежедневна борба, която носи само страдания. Да се осъзнаят и двете страни, като се открие във всеки проблем призив за усъвършенстване, ето това е шанс за преодоляване на агресията.