Образователен портал,теми,реферати,лекции

инж. Темелко Георгиев Петров

Природоматематическа гимназия „Проф. Е. Иванов”- Кюстендил

Резюме: Семиотиката се развива паралелно с дъщерните си науки. Знаковите системи си взаимодействат. Дефинирането на нови критерии с показатели ще доведе до целесъобразен подход при: анализ на графични знакови системи; използването на знаци; създаването на нови знакови системи. В резултат ще се допълнят похватите ни при структуриране на таблици и сходни форми.

Ключови думи: семиотика, знакови системи, графични знаци, цикли, календари, критерии и показатели, таблици, торсионни полета.

Методика: а) съчетаване на хоризонтален, в конкретното научно направление и вертикален подход, за търсене на междупредметни връзки; б) семиотичен, табличен, сравнителен анализ на знаковите системи на азбуки (говорими езици), ноти, математика, календари, периодичната система на Менделеев, езици за програмиране и торсионни полета.

Цел: Повишаване знанията в теорията, свързана с практикуване на графичните знакови системи. Това да се постигне чрез систематизиране (6) проблемите при изразяване на циклична информация с логически елементи.

Задачи: А) Да се формулират критерии с показатели за графични знаци, които изразяват цикличност и логически елементи. За целта да се проведе семиотичен и табличен анализ, с който да се обобщят изводи, водещи към критериите. Б) Да се определят показатели за конструктивните особености и различия при организиране на таблици и кръгови структури с графични знаци. В) Извеждане на необходимо и достатъчно условия за класифициране на висши, абстрактни, графични, знакови системи, от показатели на присъщите им таблици.

І. ВЪВЕДЕНИЕ

Знакова система имаме, когато е налице промяна спрямо предходното и следващото й състояние (пример – въртенето на слънчогледа спрямо слънцето). Състоянията са предизвикани от конкретни действия. Действията могат да бъдат реални и абстрактни. Всяко абстрактно действие (изписване и четене на графичен знак) е някаква комбинация от реални действия (решаване на задача или проблем) и то се третира като дискретно събитие, което се осъществява мигновено. При висшите семиотики (азбуки, ноти, математика, програмиране и символна логика) знакът е отделим от носителя му. Буквата е отделима от звука, а нотата – от тона. Трябва да отчетем, че движението е относително – може да го извършва самата знаково система или да е за сметка на наблюдателя (при четене очите се движат, а не буквите и нотите). Различните случаи на повтаряемост на движението на носителите на знака (примерно въртенето на небосвода със съзвездията), води до цикличност и цикли при знаковите системи. Група знакови системи са свързани с въртенето на Земята около оста й и около Слънцето. При тях повтаряемостта на циклите клони към безкрайност. Трябва да имаме предвид, че част от висшите знакови системи са абстрактни и точно тук ще търсим специфичното при определяне на критериите и показателите за това. Последното идва от абстракцията въведена от човека – породена от съзнанието му и мисловния процес. Броят на циклите при абстрактните знакови системи (при програмирането например) ще бъде ограничен според необходимостта, наложена за решаване на конкретна задача. Нещо повече, зациклянето на една програма се счита за вредно и предизвикано от синтактична или логическа грешка. При календарите абстракцията идва от желанието на човека, чрез цифри да създаде знаковата система на календара, която да го ориентира универсално в астрономическото време, сезоните и летоброенето. Абстракцията се засилва от факта, че съотношението на завъртанията на Земята около оста й от една страна и една нейна обиколка около Слънцето от друга не е цяло число. Китайският, прабългарският и календарът на майте е изграден с концентрични окръжности. В нашето съвремие календарите се представят таблично. Във всички варианти се налага корекция чрез различна цикличност (24 часа, седмица, 12 месеца, век) и високосни години – абстрактни допълнителни дни.

Средно статистически на всеки четири месеца и половина се създава висша абстрактна знакова система на език за програмиране (3), а съответно други отпадат. При говоримите езици този период е около 85,7 години, като много от тях се говорят от хора, чиято численост е под минимума за поддържането им – ще изчезнат. Трябва да отбележим, че определени висши знакови системи позволяват да ползваме други висши знакови системи, без да е задължително детайлно да познаваме вторите – проява на шести закон на семиотиката за диапазон на знаковост: „Език – по-малко език, още по-малко език, не език” (2, с. 100).

Примери: а) познаването на латинската азбука ни позволява само да преписваме официални текстове на мнозинството от европейските и американски държави; б) компилаторите и интерпретаторите при програмиране с персонални компютри са връзката между програмиста и машинния език (без последният да се знае задължително) на компютри от различни фирми; в) радиестезията (работа с махало и багети) ни позволява да правим избор в области, които са ни слабо познати или дори неизвестни и чужди.

ІІ. ИЗЛОЖЕНИЕ

В анализа ще включим азбуките, нотите, календарите, математиката, програмирането и перспективните торсионни компютри. При азбуките знаците се разполагат линейно. Цикличност не се проявява, но има зачатъци при изреждане на неща след двоеточие. Логически елементи има. Главните букви превръщат съществителното нарицателно в собствено. Запетаите отбелязват вмъкнатите изречения, а удивителните и въпросителните сменят смисъла им. В граматиките се използват таблици, в редовете на които има заложена логика, но само за реда (примерно словоред на видове изречения или окончания на думи при различните падежи). Логическа връзка между отделните редове не се наблюдава и това позволява тяхното разместване без да се променя приложението на таблиците. При четене, ударението и интонацията (връзка с пеенето) променят смисъла на думите. Рекорд за тава държи иврит (до 24 значения на дума), следван от испанския (14 значения). Българският език има скромните три значения на дума, определени от интонацията.

Нотите са създадени на базата на буквите, но по-късно се обособяват, като са разположени на петолиния (глаголицата е конструирана върху четири линии). Цялата партитура може да се изсвири повторно, ако се използва италианският израз „Da сapо al fine” – „От начало до край”. За повторението на конкретен пасаж се прилагат ограждащи знаци – от „ІІ:” до знака „:ІІ”. Друг вариант за повторение е с използване на знак „фенер” – окръжност пресечена с равнораменен кръст. Повторението е от началото на партитурата до първи знак „фенер”. Когато използваме още един, втори „фенер”, тогава имаме вече казаното повторение от началото на партитурата до първия знак „фенер”, прескачат се тактовете между двата „фенера” и се повтарят тактовете от втория „фенер” до края на партитурата. Такова логическо прескачане при азбуките няма. Когато няколко петолиния се обхванат (достига се до повече от 30 петолиния) със средни или големи скоби, имаме аколада. Това определя всички те да се изсвирят и изпеят едновременно – многозначност наблюдавана и при персоналните компютри. При азбуките и нотите повторенията са еднопосочни – от началото към края.

При езиците за програмиране имаме точно организирането на цикли, които позволяват прав и обратен ред на изпълнение. Това зависи от стойностите на границите на интервала и от това дали стъпката на променливата е положителна или отрицателна. Някои от последните (граници, променлива) могат да зависят от логическо условие или да са изчислени конкретно някъде в програмата. При езиците за програмиране се използват безусловни и условни преходи за скокове от една в друга точка, при изпълнение на алгоритъма.

В математиката, обект на нашия анализ са следните графичните знаци и условности: n! (n факторите); степенните показатели – аn; скобите; приоритет на аритметичните действия (Табла. №1). Степенуването е циклично повторение на действието умножение, като едно число се умножава само със себе си определен брой пъти. При изчисления в скобите и спазване приоритета на аритметичните действия, имаме заложени логически условия. При n! (n факторите) се съчетава циклично повторение на действие умножение и условие всеки следващ множител да е с единица по-голям от предходния.

Бъдещето е на торсионните компютри. Тяхна информационна среда са торсионните полета. Деформирани и не хомогенни (торсионни) са магнитното и гравитационно полета на Земята. Различават се следните основни знаци: нормална (средна) стойност на полето; сгъстяване силовите линии на полето; разреждане (отдалечаване) на силовите му линии; неутрализиране – нулева стойност на полето; различни комбинации на предходните четири състояния. Тази знакова система може да се детайлизира с отчитане на управителните, направляващи линии на силовите линии – спирала, окръжност, елипса, права и др. Торсионните компютри ще реагират на тях както и на промените на всички други полета. Очакванията са да се постигне управление чрез мисълта на оператора.

Табличен сравнителен анализ на графични знаци и изрази Таблица №1

Знакова система
Знаци за цикличност (повторение) и (или) стъпка
Знаци с логически елемент
Многозадачност

Азбука
1. Няма

2. зачатъци (за изброяване) са двоеточието „ : ” съвместно с точка и запетая „ ; ” .
1. Главните букви (за съществително собствено)

2. !,? и ”.” определят заповед, въпрос и разказване.

3. Запетаята отбелязва вмъкнатите изрази и променя смисъла: „Не, трябва да се помилва.”.
1. Самостоятелно не се проявява

2. Проявява се съвместно с друга знакова система: пеене (виж аколада по-долу); ползване на РС.

3. Словесен анализ, а прогнозиране при използване на втора знакова система.

Ноти
1. Da сapo al fine

2. От „ІІ:” до знака „:ІІ”

3. Само един „фенер”

3. Луп – звуков откъс, който може да се повтаря многократно
1. Използване на два „фенера” в една партитура

2. Музикалните ключовете променят звученето

3. Алтерация – изместване основното звучене на тон с единични или двойни диези и бемоли, и възстановяване с бекари.
1. Аколада – едновременно свирене, изпяване на няколко текстове („[” -средни или „{” - големи скоби обхващат няколко петолиния)

2. Акорд – едновременно звучене на три и повече тона

3. Прогнозиране не е заложено

Математика
1. Степенуването

2. При делене на две числа изразяване на периодичност.

1,3(7)
1.Йерархия на аритметичните действията.

2. Йерархия ри използване на скобите.

3. n! – всеки следващ множител нараства с единица
1. Тъждества и системи уравнения с повече от едно неизвестно (4,с.5). Двоен и троен интеграли. Многозадачността се изпълнява последователно.

2. Прогнозиране чрез обобщаване на няколко показателя.

Календари
1. Таблично и кръгово изразяване

2. 60 сек. и минути, 24 часа, седмица, 12 месец, година, ера
Месеци с 30 и 31 дни, високосни години - февруари
1. Служат едновременно за: летоброене; планиране на селскостопанска работа и други дейности.

2. Прогнозиране на космически събития

Периодична система на Менделеев

Формите й (5,с.112-126): дългоредови; стъпаловидни; на пластове; на осмоъгълни плоскости (базирани на електронния строеж)
Хоризонтално се започва с алкални елементи и се завършва с благороден елемент.

Вертикалните редове са групи – нарастващият номер определя по-метален характер.
Таблицата изразява една спирала. Химичните свойства се повтарят периодично със скок – от неметален (първи за реда), през благороден елемент към нов ред в таблицата, който започва с метален елемент
1. Двупланово използване – хоризонтално и вертикално

2. Зависимости между: пореден номер, химични свойства, валентност, атомна маса, дължина на вълната и др.

3. Прогнозиране на неоткрити елементи и свойствата им.

Програмиране
For; while
IF-ELSE, OR, NOT, AND, FALSE, TRUE, предефиниране на оператори
1. Емулация – редува се изпълнение на части (пакети) от отделните задачи. Това наложи двуядрените и четири ядрените процесори на РС.

2. Прогнозиране чрез обобщаване на няколко показателя.

Торсионни полета за торсионни РС
Вълновите процеси са циклични и ще се свеждат до графични знаци
Торсията, деформацията, усукването на поле са знаци за променени условия
1. Едновременно възприемане на повече от едно торсионни полета и обработване при необходимост.

2. Прогнозиране чрез РС

Някои знакови системи Таблица №2

Периодични системи на химическите елементи в не табличен вид
Прабългарски календар

Танг Уах Кау

Осмоъгълни плоскости една над друга.

Серийно правило, правила на осмиците и тройките.

Роза Айнард (1959 г.)

Пластове с приличащи си елементи:

мед (29) – цинк (30); сребро (47) - кадмий (48); злато (79) – живак (80) са отделени самостоятелно - средна вертикална линия на фигурата.

По-стар от китайския и по-точен от този на маите.

Кръгова структура на знакова система.

Торсионни полета (усукани, деформирани, нееднородни)

ІІІ. Изводи

1. Съхраняването и обработването на информация и знания е пряко свързано с графични двумерни знаци, разположени на повърхност – най-често върху равнина. Трябва да се осъществява мисловен преход от тримерната реалност към двумерното описание двупосочно – както от пишещият така и от четящият. При обработка на графични знаци, тази трансформация се извършва многократно. Ако се използва компютърна техника за обработката, задължително в процеса се включва и двоичен код – поне още една, но най-често повече знакови системи.

2. Азбуките като висши, но не абстрактни, знакови системи играят фундаментална поддържаща роля спрямо абстрактни знакови системи за: описанието им, обяснение, популяризиране, формулиране и тълкуване на изводи и прогнози. Използваните на разговорните „да”, „не”, „и”, „или”, „ако”, „за”, „различно”, „равно”, „иди на” са първообрази на оператори и елементи в езиците за програмиране. Може да кажем, че азбуките са аналози на компилаторите и интерпретаторите в изчислителната техника. От една страна свеждат езика на тесния специалист до езика на широкия потребител. От друга са мост за изучаване на чужди говорими езици, специализирани знакови системи, символна логика и програмиране на различни езици.

3. Достигането до типични графични знаци за изразяване на цикличност и логика не е станало скокообразно. При азбуките, чрез „:” и „;”, само се загатва за повтаряемост, без да се фиксират граници и брой. Логическите елементи чрез препинателните знаци са по-добре изразени. Самостоятелна многозадачност липсва. Проявява се при съвместно използване на азбука и ноти (Табл. №1).

4. При нотите вече имаме типични знаци за повтаряемост и логика. Използват се скокове от една точка на музикалното произведение към друга. Има многозадачно изпълнение в партитурите на няколко различни звукови вълни – акорди и аколада (Табл. №1). Повтаряемостта е ориентирана единствено и само в посока от началото на петолинието към края му. Нотите са между азбуките и висшите абстрактните знакови системи, защото не е заложено прогнозиране. Факт е, че всяка изписана последователност от знаци на музикално произведение (текст при азбуките) е фиксирана окончателно. Няма варианти на подредба (кавър версиите се придържат към първообраза). Причината е, че имаме само един информационен фактор – звукови трептения. Под нотите може да се изписват текст за пеене и знаци за хореография – както за крака, така и за ръце. Последните се предхождат от ключове, определящи набиване с крак (шопско), стойка „столче” (добруджанско) и др.

5. Дефинирането на логическо условие, в таблиците и кръговите конструкции на графични знакови системи, елиминира възможността за двузначност на посланието в комуникативния акт (1, с. 135). Това най-вече се следи за последния елемент от ред и първия от следващия ред на таблицата – логическата им обвързаност осъществяват в това място „спираловидната” връзка на редовете в структурата.

6. За постигане на ефект, реалната многозадачност (при свирене и пеене) е съобразена със сетивата ни, а емулираната (при компютрите) – използва ограничените ни честотни и рефлексни възможности,. С други думи казано, знаковите системи са функции на граничните възможности на нашите сетива. Някои ги компенсират – брайлово писмо за слепи и азбуката на глухонемите. Важен проблем е възможността да се вмъкват незабележими за окото графични знаци, които да влияят на психиката ни. Чрез технически средства (защо не с шесто чувство и медитация) човек разширява сетивността си – телескоп, микроскоп, спътникова система и др.

7. В математиката се постига изразяване на цикличност и логика с графични знаци, а многозадачността се свежда до последователни решения. Знаците за отрицателни или положителни стойности и определяне на начална, и крайна граници (на интервал или интеграл), позволяват да се изразят „двупосочни” операции.

8. Календарите се ползват многозадачно, защото реалният свят е в пространството и времето. Те са висши абстрактни знакови системи защото се прилагат поне два вида знаци (варианти на азбуки и цифри) и са база за планиране, изводи и прогнозиране.

9. При нотите, математиката и програмирането с графични знаци се изразяват противоположни логики и значения („-”, „+” и ≠; диез, бемол; OR, AND, лъжа, истина). Само при нотите, програмирането и символната логика се изразява елиминираща логика – бекар и NOT, .

10. При програмирането имаме точно изразяване на цикличност и логика с графични знаци, чрез оператори и команди. Двупосочните операции са напълно определени. Многозадачността е емулирана и се постига поради бързодействието на персоналния компютър и инертността на сетивата ни.

11. Предпоставки за реална или емулирана многозадачност са: а) използването на музикални инструменти и (или) пеене, математика, варианти на таблици или персонални компютри; б) ползване на две и повече знакови системи едновременно: ноти и азбука в партитурата; машинен език при компютрите, интерпретатор (транслатор) и език за програмиране; в) торсионните компютри да регистрират и обработват повече от едно информационно – деформирано поле, като накрая резултата се сведе до графични знаци.

12. С торсионните компютри, торсионните полета ще станат конкурентна алтернатива на графичните знаци (загатват го още телевизията и радиото). Едновременното съществуване на тези две знакови системи, както и на разглежданите по-горе, е факт.

13. Развитието и динамиката на графичните знакови системи (особено при висшите абстрактни такива – нова се появява на всеки четири – пет месеца) изисква от човека постоянна адаптация (перманентно обучение) към променящите се абстрактни условия, въвеждани в нашето съвремие. Наред със всичко друго, висшите абстрактни знакови системи трябва да са насочени към две изисквания: приспособимост на човека към природата, а не обратното (цивилизациите трудно спазват критичните нива); понижаване на енергоемкостта (в миналото детекторните приемници, а сега захранвани с динамо задвижвано с часовникова пружина); използване на знакови системи и устройства, които са енергийно независими .

ІV. Критерии и показатели за графични знаци

1. Критерий за цикличност изразявана с графични знаци.

Показатели изведени чрез табличния анализ са:

· цикличността изразявана с графични знаци е неявна;

· цикличността изразявана с графични знаци е явна;

· цикличността изразявана с графични знаци клони към безкрайност (това може да наложи корекции);

· цикличността изразявана с графични знаци има еднозначно определени граници;

· цикличното повторение, изразено с графични знаци е еднопосочно;

· цикличното повторение, изразено с графични знаци е изпълнима и в обратна посока;

· цикличността се формулира само с графични знаци;

· цикличността се формулира с команди и оператори.

2. Критерий за логически елементи изразявани с графични знаци.

Показатели изведени чрез табличния анализ са:

· логически елементи се задават само с графични знаци;

· логически елементи се задават с команди и оператори;

· графични знаци задават противоположна логика („+” и „-”; интеграл и диференциал; „#” и бемол, лъжа , истина);

· графични знаци премахват преди това зададена логика (бекар, NOT);

· има ли реална многозадачност при използване на графични знаци;

· многозадачността емулирана или е.

3. Критерий за организиране на графични знаци в таблици и кръгови конструкции.

Изведените показатели са:

· в таблицата се наблюдава (не се наблюдава) цикличност;

· има ли логическа връзка при подреждане на съседни знаци (изрази) и най-вече между последния знак (израз) в реда и първия такъв на следващия ред – признак за спирална връзка (календарите – нарастване с единица, седем колони за дните, 12 месеца; периодичната система на Менделеев; циферблата на часовник изразява проекция на спирала върху кръг при стрелковия и таблица сведена до ред на дисплея на цифровия часовник);

· от разглеждана таблица може ли да се изведат други таблични структури (дългоредови, стъпаловидни, на пластове, на осмоъгълни плоскости /5,с. 112-126/, кръгова, спираловидна и друг вид);

· от разглеждана таблица могат ли да се изведат математически функции от типа у=f(х) и по-сложен тип функция;

· има ли празни клетки в таблицата, за които самата тя позволява да се извърши анализ и прогноза.

V. Необходими и достатъчно условия за абстрактна графична знакова система

Необходими условия една висша, графична, знакова система да бъде абстрактна.

· Висшата знакова система да използва собствени таблични, кръгови или други циклични форми.

· Висшата знакова система да е свързана за съвместна работа с друга такава.

Обединяването може да е без таблични и кръгови форми (писменост и ноти върху петолиние) или в таблици (Менделеева периодична система – буквени знаци на химични елементи и цифри) и кръгове (древните календари; стрелковите часовници; други измерителни устройства и уреди).

Достатъчно условие една висша графична знакова система да бъде абстрактна и да се използват за прогнозиране.

· Всеки елемент от таблична или кръгова конструкции (те са двумерно изразяване на тримерната реалност), на графична знакова система, да бъде свързан с предходния и следващия с логическо условие. При табличните форми това изключва възможността да се разместват редовете.

VІ. ЛИТЕРАТУРА

[1] Банков Кр., Семиотиката в действие (лекции и доклади), НБУ, 2007

[2] Степанов Ю. С., Семиотика, Превод от руски Герганов Е., ДИ Народна просвета, С., 1979

[3] Петров Т., Еволюция на графичните знаци и идентичността на човека, Първа научно – практическа конференция „Учителят Петър Дънов и новото време”, Паничище, 2008 (http://www.pmgkyustendil2008.hit.bg/indanov.html)

[4] Паскалев Г., Сборник от задачи по математика за кандидат-студента , Регалия 6, 1998

[5] Кирилова Е., Периодичната система на химичните елементи, ДИ НП, С., 1978