Образователен портал,теми,реферати,лекции

Границата – едно от многото условни понятия, маркиращо пределите в нашия живот. Политическата граница, разграничаваща народите, езиковата граница, пречеща ни да общуваме напълно свободно, границите на етикет и поведение, установени в обществото, както и онази невидимата, неизменно съществуваща  граница между здравия разум и сетивата, или просто границата,отделяща моя свят от твоя… А какво е всъщност света, ако не един безкраен низ от рамки?!

Животът често е сравняван с бурна река, чието скоростно течение е изпълнено с вечни предизвикателства и нови неподозирани хоризонти, към които често ни е страх да поемем. И тук идва мястото всеки от нас да си зададе въпроса – въпрос, определящ ни като личности, търсещ смисъла на нашето Битие – а именно: как възприемаме границата – като бариера или мост?

Нека просто се замислим какво би се случило, ако приемаме всяко от изпитанията на съдбата като поредната каменна стена, ако всяка трудност по пътя ни има за цел да  ни препъне, за не осъществим мечтите си…Какво ли би станало, ако винаги се примиряваме, ако позволим на страха от неизвестното да ни погълне…

Да, така може би шансът да не се провалим или да паднем е по-малък, но нима не по този начин не рискуваме да загубим ориентирите, които ни окриляват и ни дават тласък да осъществяваме фантазиите си?! И истината е, че ако винаги се стоим безучастни пред бариерите, никога няма да преминем реката. По-тъжна обаче е вероятността един ден да се окаже, че рамките, които упорито сам си поставял, са отнели личната ти свобода, усещането да се чувстваш част от необятния простор… И може би тогава ще е твърде късно да избягаш от клетката, защото с всеки миг животът лети безвъзвратно.

А сега нека се запитаме дали можем да разглеждаме границата като мост, като нова възможност, като нещо, разширяващо нашия кръгозор…

Да, безсъмнено самият избор да се впуснем напред, говори за смелост и решителност  – безспорно качества, които биха ни помогнали във всяко начинание. Стара максима гласи, че единственото нещо от което се страхуваме, е самият страх. А  прекрачвайки бариерите, вече можем да кажем, че сме усвоили изкуството да надделеем над самите нас, да извоюваме онази личната свобода, която да пречупи рамките на ограничения светоглед, да размие границите, които ни спират по пътя към щастието…

И да, всеки осмелил се да премине тази река, заслужава уважение.

Но нека не забравяме, че не всички мостове са сигурни и безопасни. Понякога наивно, в търсене на красивото, всъщност се оказваме в плен на илюзията. И често, не правейки правилния избор, просто пропадаме. Защото границите са опасни. Прекрачвайки ги, усещаме силата на свободния дух, но не бива да забравяме, че свободата е преди всичко отговорност. Отговорност да поемаме тежестта на решенията, които взимаме…

И в крайна сметка какво е  границата – мост или бариера? Навярно това е един от многото риторични въпроси, на които дори и да искаме не можем да дадем едностранен отговор. Защото това е все едно да кажем дали чашата е наполовина празна или пълна…И навярно темата за рамките на Битието  би била чудесен спор между песимисти и оптимисти. По-важното е чрез този размисъл отново да преосмислим собствените си ценности и нагласи. И тук идва призивът „Ти избираш”. От нас зависи дали границата е мост или бариера над бурното течение на живота, защото всички ние трябва сами да определяме онези свои граници, в които се чувстваме свободни и щастливи!