Образователен портал,теми,реферати,лекции

Една от основните функции на живия организъм е храненето. Като жив организъм, човекът има нужда от храна за биологичните си потребности, но освен това и от „храна” за ума и душата. Това, с което човек се „храни”, може да ни покаже неговите интереси и културна насоченост. Самото „недохранване” води до изоставане в развитието на физическо и интелектуално ниво.

Съвременият човек има възможност да избира храната, която консумира. Изборът му ни показва неговата културна насоченост, защото всяка кухня представя своята култура. Много често можем да разпознаем един човек от коя националност е, или ако не това, то от коя част на света е по това, с което се храни. Макар наличието на множество влияния между кухните (които са си оказвали и си оказват все още различните страни), са се запазили много национални ястия, както и специфични вкусове за всеки народ. Например испанските „Гаспачо” и „Паеля”, турският ”Кефир” и японските „Суши” и „Фугу”. Още в миналото (най-вече по време Великите географски открития, а и по-късно) са започнали основните обмени в културно отношение. Много зеленчуци, плодове и подправки са се обменили. В момента този обмен продължава, като специфичното е, че вкусът на едно „чуждо” ястие се поднася така, че да има специфичния, характерен за региона на сервиране, вкус. Това навярно не е така в заведения, квартали и т.н., където готвят/живеят хора, за които това ястие не е „чуждо”. Но например в един български ресторант в Токио, какъвто е „Sofia”, много трудно бихте усетили вкуса на българското, ако поръчате „традиционно българско ястие”. Като българин ще усетите нещо общо с традиционната кухня, но и като българин ще усетите колко различна е тя всъщност от тази по нашите географски ширини. Тъй като готвачът е японец, ястията са променени според вкусовете на японците. Това може би е политика на заведението, не знам, но промяната във вкусовете е факт. И въпреки че японците отиват в ресторанта да опитат нещо екзотично спрямо тяхната култура, те всъщност се сблъскват с част от нея. Един сервитьор, българин, който работи в същия ресторант, много трудно свиква с храната в Япония. Не всеки европеец би се справил с това да яде всяка сутрин риба и/или ориз. Тук на помощ идва американската кухня, най-вече срещната в лицето на McDonald’s. Тъй като тя е по-близка до тази на европееца (или се е разпространила прекалено много из Европа), българинът разчита на нея, докато свикне и се приспособи към японската. Но със свикването към японската кухня, се променя и човекът. Не само обкръжаващият го свят го променя, кухнята също оказва своето влияние- в културно и в емоционално отношение (по-лютивите храни правят хората по-енергични). Интересът към различните храни и по-точно към различните кухни показва любопитството на човека. Много хора опитват от други кухни, за да разберат не само какво представляват те, но и от необходимост от разнообразие.

Изразът „жаден за знания” би могъл да се перифразира като „гладен за знания”. Когато човек се „храни” с опеделен тип литература , той издава интереса си към нея. Това се отнася не само за написани текстове. Слушането, гледането, поемането на информация по какъвто и да било начин отразява личността- неговите интереси и дори хобита.

Липсата на храна (породена от невъзможност или нежелание за набавянето на такава) води до изоставане в нормалното развитие. В много африкански страни храната е недостатъчно и/или е с лошо качество. Жертви на средата, в която израстват, много от тези хора заболяват от различни и опасни болести. При ненабавянето на „храна” за ума, нещата стоят по по-различен начин. Колкото и да е тъжно, има хора, които въобще не се интересуват от това, което се е случвало, случва се и би се случило около тях. Те са се ограничили от информацията около тях и не желаят да я поемат. Тук бих искала да спомена народната поговорка ”Простотията ходи по хората, а не по гората”, която би могла да се свърже с хората, които отричат каквато и да е критика по поведението си, не приемат чужд съвет, за които светът съществува само за тях, които не са „гладни за знания” и никога не са били.

Това, което човек „поема” от околния свят, може да го отрази като личност- да отрази неговата култура, неговите интереси, това, което е той.