Образователен портал,теми,реферати,лекции

Биография на Мата Хари

            Първата световна война дълго владее съзнанието на хората от ХХ век. Това е войната, в която за първи път се сблъскват в сражение такива огромни човешки маси, войната, през която хората прекарват години, зарити в своите укрепления и накрая ­ войната, завършила с няколко революции и с драматична промяна в политическата карта на света. Това е и последната война, която се води според дотогавашната военна наука и в която се зараждат главните черти на военната доктрина на бъдещето: танковете, авиацията, специалните части, добре организираният военен шпионаж. Първата световна война е тъй кръвопролитна, че слага трагичен отпечатък върху тогавашните поколения.

            Мата Хари, според някои автори е най-великата шпионка на ХХ век. Други я смятат за недоразумение в шпионажа. Саморекламата и легендите, с които тя обвива кариерата си в обществото, изглежда, по-добре работят след смъртта й. Книгите, които са й посветени, трудно могат да бъдат изброени.

            На практика обаче, нищо, което Мата Хари говори или пише за себе си, не може да бъде прието за достоверно. Измислиците, които тя разпространява за себе си, както и непрекъснатата "актуализация” на рождената й дата накрая й изиграват лоша шега ­ -  следствието и съдът ги приемат за съзнателна дезинформация, свързана с шпионската є дейност. В края на краищата биографите й изясняват, че тя не е с  холандско- шотландска ­  - яванска смес, нито пък е родена в Южна Индия, както обявява при пристигането си в Париж. В действителност е холандка, родена е в Холандия, нарича се Маргарета Зелле и е дъщеря на разорен шапкар, а не на махараджа, както понякога намеква.

Сигурно е само едно: от самото начало Маргарета е стопроцентова авантюристка и това подрежда живота си във вълнуваща и опасна светлина. Двайсет и една годишна, тя отговаря на брачна обява и се омъжва за колониален офицер от Холандска Индия (Индонезия), много по-възрастен от нея. Ражда му две деца, живее на о-в Ява, по-късно и на Суматра. Там открива магията на далекоизточната култура и окончателно осъзнава своята привлекателност за мъжете. Мечтае да танцува в Париж и когато мъжът й завършва службата, семейството се прибира в Холандия, Маргарета се развежда и заминава за Франция. Тя е двайсет и седем годишна ­ възраст, на която никоя танцьорка не започва кариерата си. Но утрешната Мата Хари мисли другояче. Тя става знаменита буквално за една нощ и получава достъп до редица светски салони. "Екзотично еротичната танцьорка” за кратко става мода в обществото, до голяма степен и поради възбуждащите измислици, които разказва за себе си. Някои биографи смятат, че нейната  страст към парите е първопричината за нейната гибел.

Още в началото на Първата световна война шпиономанията в Европа достига невиждани размери. Подозрителността към чужденците преминава в открита нетърпимост. В Англия съмненията се стоварват върху хилядите немски бавачки, медицински сестри, сервитьорки и студентки. Руснаците пък се опасяват, че в полза на германското разузнаване работят завербуваните в алпийските курорти рускини, между които "две велики княгини, 14 принцеси, 17 графини и много други дами от руското дворянство, а също и жени на министри, посланици и учени”. Появява се образът на шпионката – жена.  В документи на британското военно министерство се говори за използването от врага на "хоризонтални професионалистки” и за опасността от т. нар. агентурна проституция. Така за различните тайни служби Мата Хари незабавно попада под подозрение поради реномето си на скъпа и много търсена куртизанка. Другият повод за подозрение е неудържимото й  желание да пътува през военните граници на Европа независимо от строгите ограничения. Това Мата Хари постига благодарение на полезните си любовни връзки. Ненапразно между ухажорите й са немалко консули на големи държави, понякога воюващи помежду си. Третата причина да я държат под наблюдение е нейното подчертано влечение към офицерите.

На процеса срещу нея изнасят данни от наблюдението: през август 1916 г. спалнята й е била посетена от френски лейтенант "в пехотинска униформа, около трийсет годишен”, от барон Роберт Маргери, от двама ирландски офицери ­ Джеймс Плакет и Едвин О'Брайън, от "двайсетгодишен ирландски офицер”, от Джеймс Стюарт Ферне, от белгийския генерал Баумгартен, от "един британски капитан”. Когато в съдебно заседание я питат защо общува почти изключително с военни, Мата Хари отговаря с потресаваща откровеност: "Обичам офицерите. Обичала съм ги през целия си живот. По-добре любовница на беден офицер, отколкото на богат банкер. Най голямата ми наслада е да спя с тях, без да мисля за пари. Освен това обичам да сравнявам любовниците от различни нации.”

Смята се, че капитан Жорж Ладу я вербува за шпионаж в полза на Франция. Смята се също, че тя е била двойна агентка  - ­ френска и германска. Малко са доказателствата за такава дейност. Наистина Мата Хари е искала пари от всички, които са й правили предложения за сътрудничество. Но малцина са откликвали и почти от никого не е получавала толкова, колкото е пожелавала. Германският консул в Хага действително й  дал 20 000 франка "за да пътува и да носи новини”. Но няма данни да е получил такива. (Затова пък се твърди, че именно той є е дал кодовия номер Н-21.) По нейните сведения френският аташе  написва разузнавателен доклад от 17 страници, докато немският получава само информация, която се съдържа и в испанските вестници.

Защо тогава тя е обявена за изключително опасна и успешна шпионка, отговорна за гибелта на десетки хиляди френски войници на фронта, остава загадка. Налице е една груба съдебна манипулация, която има за цел да засити обърканото от войната обществено мнение, да издигне престижа на тайните служби и да отклони вниманието от хаотичните и безрезултатни действия на фронта. Така арестът и процесът на "шпиониращата куртизанка” се представяли за голям успех на полицията и се оказали "много полезни” за правителството.

Мата Хари имала крайно неубедителна защита. Президентът Поанкаре отклонява молбата за помилване. На  15 октомври 1917 г. на стрелбището на крепостта Венсан в Париж, Мата Хари е разстреляна. Вестниците с одобрение пишат за победата на парижкото правосъдие. Трябва да минат много години от войната, да се възцари отново търпимост към обективната истина, за да се появят съмненията, че неудържимата танцьорка и авантюристка е била само една изкупителна жертва на съдебната некомпетентност и фатална обществена конюнктура.

Но преувеличенията и юридическите недомислия, както и доста нелепата й гибел, накрая създават ореола на една ненадмината шпионка и фатална жена, който остава в съзнанието на съвременниците и трайно се предава в поколенията. Книгите, филмите и мълвата доизграждат този образ, почистват го и го обогатяват и той заживява свой живот ­ отделно от жалката истина и откровените фалшификации зад кориците на съдебното дело. В смъртта си Маргарета Зеле постига това, към което се стреми през целия си живот ­ -  да бъде във фокуса на общественото внимание, да получи световно признание, да се докосне до славата.

Може да се заключи: не се знае дали от жажда за пари или от чист авантюризъм, но Мата Хари сключила двоен договор за шпионаж
   
    по време на Първата световна война. Част от отворените наскоро архиви сочат, че тя нито е знаела, нито е издала някакви големи тайни.    На чара й се поддали немският военен аташе в Мадрид - Арнолд Кале, френският министър на войната Адолф-Пиер Месими и Алфред Киперт, заможен берлински индустриалец. Нищо по-особено не произлязло обаче от това и Мата Хари би потънала в архивите като незначителна авантюристка, ако не била издадена на парижките тайни служби Те я заподозрели, че е разкрила на германците подробности за френските тайни оръжия и косвено причинила смъртта на 50 000 войници. Документите по делото били засекретени за 100 години. Едва през 2017 г. ще стане ясна цялата истина за шпионката танцьорка. Проучени от историка Ръсел Уорън Хоу документи във Военното министерство на Франция обаче навяват мисълта, че единствената двойна игра, в която би могла да бъде обвинена Мата Хари, е със собствената й персона. Тя бягала от всичко сигурно в живота си, за да достигне бляскавия ореол на една легенда. По ирония на съдбата не животът, а смъртта я направила такава.

Източници:

Габровска, Л., Двойната игра на Мата Хари била със собствената й персона, В-к Новинар, бр 2002-10-26

Данов, И., Дъщерята на шапкаря или агент Н-21, Българска армия, бр 2005/12