петък, 17.11.2017
Начало » Файлове » Учебни материали » Есета

Светът, в който живея – есе
2011-01-09, 5:18 PM
Колко прост, и в същото време колко сложен може да бъде светът! Милиони хора работя и живеят със собствена цел, за да могат да си осигурят нещо по-добро. Всеки човек се цели към нещо, някои го постигат, други – не, понякога целият им живот преминава в това. На пръв поглед – просто, все едно и също. Но ако се загледаме от другата страна на нещата и разгледаме всяка човешка цел поотделно, ще се удивим от сложността на устройството на този свят и на жителите в него. ще забележим отношенията, чувствата, победите, загубите, приятелството, враждата. Някои от вас може да получат главоболие от цялата тази информация и по екранчетата ви да засвятка червен надпис "Too much information!”. А вие, тъй като идвате от някоя извънземна планета, вероятно не знаете нищо за това място. Ще ви дам един съвет – в никакъв случай не се показвайте на хората. Най-малкото, което може да ви се случи, е да ви затворят в някоя лаборатория за изследвания. Така е, любопитството и желанието за слава и надмощие са изключително силни в тази област. Питате за най-лошото? Ще ви помислят за похитители и Америка ще ви обяви война. По учудените ви пипалца разбирам, че и за това не сте чували. Ох, доста сложно стана, но ще се опитам да ви изясня нещата.

Преди много много години, когато още електронния часовник и кафето не били открити, хората живели като животни. С течение на времето разбрали, че като живеят заедно получават повече, отколкото поотделно. След хиляди години развитие започнали да се събират малки групички в една област, наречена село или град и тези, които си приличали по един или друг начин и имали воля, образували държави.

Сега съществуват над 100 такива държави, всяка с различни характерни черти. Ако тя е добре – и жителите й са добре и я обичат, а ако не – местят се в друга. Естествено, когато някой се премести, все ще се намерят недоволни от тази работа. Такива, които например много обичат страната си. Ако много хора се ядосат, ще започнат да мразят останалите държави и ще им обявят война, т.е. ще започнат да убиват много невинни хора. Такава е реалността в този свят и съжалявам за това, но тя не зависи изобщо от мен. Ако беше така, въобще нямаше да има Първа и Втора световна война. Добре, че поне някой умен човек е казал, че трябва да се учим от грешките си. Правилно, но малко хора го слушат, за съжаление. Останалите обаче си записват всичко за поколенията.

Има и още нещо в този свят, за което не съм ви разказвала. Не знам, дали и вие на вашата малка китна планетчица имате чувства, но тук, на Земята, хората дори ги възпяват. Не знаете какво са чувствата ли? Това са любовта, омразата, привързаността, самотата, гневът и въобще всички душевни състояния, без които ние щяхме да сме като машини. Без да се обиждате, де! Някои чувства са хубави, други са неприятни, трети въобще не могат да се опишат с прости думи. Но никой човек не може да ви опише подробно и да ви разкаже какво точно са чувствата, защото едва ли има такъв, който да ги е изпитвал всички в чистата им форма. И аз не мога, а и нямам време, защото след час трябва да тръгвам на училище.

Сега ви моля, мили създания, върнете ми мозъка обратно на мястото си и ме пуснете у дома, в Бъгария, защото днес ще ми взимат тетрадката по литература. Благодаря ви за вниманието към нашата планета и на добър път…
Категория: Есета | Добавено от: gemi | Тагове: есе по философия, есе по литература, в който живея – есе, Светът

Сподели с приятели:
Прегледи: 350 | Сваляне: 0 | Рейтинг: 0.0/0
Брой коментари: 0
Само регистрирани потребители могат да публикуват коментари
[ Регистрация | Вход ]