събота, 16.12.2017
Начало » Файлове » Учебни материали » Есета

Миграцията – Път към успеха или бягство? - есе
2011-01-10, 11:29 PM
Отначало „да успееш” и „да избягаш” ми изглеждаха напълно противоположни понятия. Но като се замислих повече, установих,че има някаква връзка между тях. Понякога успехът е свързан с това да знаеш  кога да спреш, кога да избягаш.  За мен миграцията  съчетава и двете неща- бягството от реалността, в която живееш в даден момент, е път към нещо по-добро, но само ако знаеш къде отиваш и защо отиваш.

Много от приятелите ми заминаха да учат в чужбина. Независимо каква дестинация избаха, те са там, защото смятат, че ще получат по-добро образование и защото смятат, че ще  успеят. Естествено има голяма разлика от това да смяташ да направиш нещо и от това да го направиш. Но всичко зависи от тях,  а аз вярвам в тях. И не случайно, избраните от тях страни са Англия, Германия, Сащ, дори Япония. Страни, които предлагат големи възможности за израстване, които толерират студентите и им осигуряват необходимите основи за развитие. Не искам и не смятам,че съм достатъчно компетентна да критикувам висшето образование в България, затова нека обърнем погледа си към възможностите за работа, които предлагат на студентите. В повечето случаи един студент може да си намери работа в ресторантьорството или казано по-точно в  някое кафе и то не с особено високо възнаграждение.  Но стандартът на живот е различен. Универитетите са различни. Базата е различна. Всичко това спомага да се развиеш, да успееш, ако положиш необходимите усилия. Никой не е казал, че е лесно в чужбина и не е лесно, но си заслужава.

Имам познати,които избраха да заминат в чужбина, защото там им изглежда по-лесно.  Изпитите, които се полагат за  влизане в един български университет изискват много повече учене, отлкото при подготовка за TOEFL. В някои университети във Франция, дори не се изискват сертификати за владеене на чужд език или полагане на изпит. Не знам дали ще успеят там, зависи от тях. Но искрено се надявам да успеят, защото при неуспех и завърщане в България, действителността тук допълнително би ги съсипала.

Ученето и работенето в чужбина е свързано с много трудности при сблъсъка с новата култура. Затова избрах да се преместя да уча в София, а не в чужбина.  Не се чувствам готова да отида където и да е другаде по света, където ги няма приятелите ми, където хората са толкова различни. Още не съм готова. Но все пак и аз съм мигрирала от провинцията към големия град. Тази миграция я свързвам с успеха (надявам се), отколкото с бягството. Защото действителноста в Стара Загора не е толкова различна колкото тази тук. Взъможностите на образование, които предлага София, както и на развитие са много по-големи и смятам да извлека  максимума от тях.

Преди няколко години сестра ми замина да завърши образованието си в Япония. Тя беше с ясната идея къде отива и защо отива. И макар да знаеше това, културният шок в Япония е бил много голям. Колкото книги да си прочел за някоя страна, докато не я видиш, не можеш да имаш точна преценка за нея. Знам,че сестра ми много искаше да отиде в Япония и съм сигурна, че това й е помогнало да се справи с всички трудности там. Множеството контакти с различни хора, образованието, което е получила, професионалния опит, който е добила там, всичко това (а и много други фактори) са й помогнали да се развие. За мен тя много добре се е справила с всичко това и нови успехи тепърва предстоят.

Да напуснеш едно място и да заживееш на друго, е изпълнено с много трудности. Обикновено хората се адаптират към новата среда и съумяват да успеят.  Да избягаш и да успееш, зависи изцяло от теб.
Категория: Есета | Добавено от: gemi | Тагове: есе за миграцията, есе за успеха, есе за бягството

Сподели с приятели:
Прегледи: 658 | Сваляне: 0 | Рейтинг: 0.0/0
Брой коментари: 0
Само регистрирани потребители могат да публикуват коментари
[ Регистрация | Вход ]