събота, 16.12.2017
Начало » Файлове » Учебни материали » Есета

Глобализацията – тревоги и надежди– есе
2011-01-09, 5:08 PM

1.Идеята за глобалност. Маршал Маклуън го използва още пре 1962 г. в смисъл,че електронните медии превръщат света в "глобално село”.Но за глобалност и глобализация започва да се говори особено интензивно едва към края на 80-те години на ΧΧ век. Рухването на Берлинската стена като символ на разпада на противостоящите си политически, идеалогически е военно "западен” блок допринася съществено за публичното утвърждаване на идеята за глобалност. Това обаче не означава,че тази идея се схваща по един и същи начин,още по-малко пък,че получава една и съща ценностна система.Нещо повече,думата "глобално” е до такава степен обременена с противоречиви значения и емоционални оцветявания,че употребата и варира между пропагандно клише, идеалогическо указание,академична интерпретация и политическа програма. Всекидневните й тълкувания изразяват надежда, упование, проклятие, очакване, заплаха и т.н.Стига се дотам самоопределящите се като "привърженици” и "противници” на глобализацията да влизат дори в ръкопашни схватки.Същевременно не секват научните дискусии за основателността и границите на самото понятие,относно това дали обозначаваните чрез него процеси са настояще,обозримо бъдеще или игра на въображението.

2.Измерения на глобализацията : икономическо, технологично,екологично .

Често под глобализация се разбират процесите в най-динамично развиващата се през модерната епоха обществена сфера – икономиката . Икономическите дейности,доколкото се свързват с постоянно движение на пари и капитали, с разширяващи се международни са склонни да преодоляват своята вкорененост в едно или друго ограничено пространство.Затова и те най-лесно се съотнася с мащабите на цялата планета,с "глобуса”,от която дума води началото си и понятието "глобализация”.Отъждествяване на глобализацията с икономическа глобализация дава възможност за най-отчетливо разграничение между фронтовете. Привържениците виждат в разгръщането на икономическата глобализация нови възможности за увеличаване на производството,на общественото богатство и съответно за подобряване на благосъстоянието от отделният индивид. Противниците посочват опасността от още по-голямо поляризиране между бедни и богати страни; изразяват опасенията си,че икономическата експанзия води изтощаване на природата и на ресурсите в определени части на света;не скриват страха си,че икономическото господство ще позволи на отделни държави или на групи от хора да умножат политическата и военната си мощ и да диктуват условията си на останалия свят.

Също толкова често глобализацията се свежда до технологична глобализация. Това ще рече, от една страна, повсеместно разпространение на стандартизирана, приложима навсякъде по света техника, а от друг страна – планетарно утвърждаване на новите информационни технологии,обвързващи всички страни в една мрежа. В глобализацията оптимистите съзират шансове за по-интензивно и безпрепятствено общуване, за по добро разбиране между културите и в този смисъл за по-пълноценно развитие на личността. Песимистите отговарят, че новите технологии разкриват неподозирани възможности за намеса в частния живот на индивида и евентуално за ново,непознато в предишните епохи заробване на човека.

Особено популярни в последно време са схващанията,които изтъкват парадоксалните глобализации за живота по земята на рисковете, породени от съвместните човешки действия.Тук се включват споменатият вече "парников ефект”, опасностите от използването на ядрената енергия,генното инженерство и ползването на генетично променени храни,нашумялата през последните години "луда крава”и нейния човешки аналог – болестта на Кройцфелд – Якобс и т.н. Всички тези феномени не познават граници,а борбата за неутрализирането им изисква обединените усилия на хората по цялото земно кълбо.

Националната държава като единство на "нация” и "държава”. Въпреки пъстрата картина от представи за глобализацията и при цялата противоречивост на съпътстващите ги тревоги и надежди , в тях може да бъде разпознат един общ корен.Той е свързан с кризата на основната организационна форма на модерната епоха – националната държава.Изразът "национална държава” съчетава в едно,два иначе самостоятелни елемента – нация и държава,като и двата предхождат националната държава.Държава има още от древността насам и най-общо казано,нейното предназначение е било да осъществява господство и управление над определена територия и над населяващите я човешки общности.От своя страна нацията не означава непременно локализация в определено пространство,а се свързва по-скоро с общи културни ценности,общи вярвания,общ език,обща историческа памет,които обединяват хората и през държавните граници.

Националните държави се появяват в края на ΧV в. В Европа след разпадането на средновековните структури и на удържащите ги в единство наднационални сили,каквито са имперската власт и католическата църква.Като комбинира двата противоречиви принципа – на териториалността и на преодоляващата териториална ограниченост културна и символна общност – националната държава получава възможност да гарантира културния суверенитет и заедно с това да динамизира държавното начало,ориентирайки го към външна експанзия :културна,икономическа,географска.През ΧΙΧ в. И през първата половина на ΧΧ в. Нейната специфична задача става регулирането на отношенията между противостоящи си класи и социални групи , което намира израз в т.нар. социална политика.В края на ΧΧ в. Взаимната обвързаност на нация и държава под формата на национална държава започва да се натъква на все повече и повече проблеми.

Процесите на глобалност и отслабващата власт на националната държава .

Изброените по-горе схващания за глобализация,както оптимистичните,така и песимистичните,са непосредствено свързани с новите и разширени възможности за несъобразяване с границите на националната държава, за освобождаване на социалното общуване от нейната опека.И наистина , редица икономически процеси днес не са подвластни на регулиране от страна на която и да било държава.Евтиният и бърз транспорт позволява лесно преодоляване на пространствената раздалеченост ,което прави хората по-подвижни и по-малко склонни да се идентифицират с определена държава.Връзките чрез Интернет,сателитна телевизия и бързото навлизане на мобилните телефони във всекидневния живот допринасят хора от различни краища на света да се чувстват съпричастни към една и съща общност независимо от териториалното разделение,да споделят един и същ начин на живот в противовес ,например на "съседите по територия” било в града или в страната.

 

Категория: Есета | Добавено от: gemi | Тагове: есе по география, есе, Глобализацията – тревоги и надежди, есе по свят и личност, реферат, есе по политология

Сподели с приятели:
Прегледи: 963 | Сваляне: 0 | Рейтинг: 0.0/0
Брой коментари: 0
Само регистрирани потребители могат да публикуват коментари
[ Регистрация | Вход ]