Човешко е да се греши, благородно е да се прощава – есе
2011-01-09, 5:27 PM
Човек е създаден грешен и това е
неговата естествена природа. По-лесно е да се греши, отколкото да се прости. Прошката
е свързана с качества, които не са лесни за изпълнение и приложение. За да
простиш трябва да загърбиш своето самочувствие и егоизъм, това е много трудно, защото
човек вижда грешките на другите, а за своите си затваря очите и не ги признава.
Както пише в Библията: ,,…И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не
внимаваш за гредата в твоето око…?” Трудно е когато трябва да простим и да
признаем своите грешки, това е така,защото човек за да прости и да поиска
прошка трябва да се смири и да признае пред себе си, че и самия той не е
безгрешен. Много често човек си мисли, че е простил грешката или обидата на
човека срещи него.Съзнателно изрича думата ,,прощавам”, но всъщност когато след
време си спомни за тази обида, той продължава да носи огорчение в душата си. Това
означава,че той не е простил истински, а се е заблуждавал. Да простиш означава
да забравиш,да загърбиш грешката на другия без да търсим равносметка. А малко
хора биха могли да го направят. Ето защо прошката е божествено качество, трудно
изпълнима от обикновения, земен човек. Много често човек си мисли, че е простил
грешката или обидата на човека срещи него. Прошката е свързана с качества, които
не са лесни за изпълнение и приложение. Съзнателно изрича думата ,,прощавам”, но
всъщност когато след време си спомни за тази обида, той продължава да носи
огорчение в душата си. Това означава, че той не е простил истински, а се е
заблуждавал. А малко хора биха могли да го направят. Ето защо прошката е
божествено качество, трудно изпълнима от обикновения, земен човек. Да простиш
означава да забравиш, да загърбиш грешката на другия без да търсим равносметка.
А малко хора биха могли да го направят. Прошката е свързана с качества, които
не са лесни за изпълнение и приложение. За да простиш трябва да загърбиш своето
самочувствие и егоизъм, това е много трудно,защото човек вижда грешките на
другите,а за своите си затваря очите и не ги признава. Съзнателно изрича думата
,,прощавам”, но всъщност когато след време си спомни за тази обида, той
продължава да носи огорчение в душата си. Това означава, че той не е простил
истински, а се е заблуждавал.