вторник, 17.10.2017
Начало » Файлове » Учебни материали » Курсови работи

Рудолф Щайнер – живот и дело
2011-01-09, 4:45 PM

Рудолф Щайнер е от малцината представители на реформаторската педагогика през 20-те години на 20 век, чиито идеи и училища същестуват и до днес, дори се откриват нови. Човек с разностранни интереси, без да има педагогическо образование, той разработва и реализира практически една голяма идея в духа на реформаторската педагогика, а именно образованието, обучението и възпитанието да бъдат изградени въз основа на антропософски сващания за човека. Интересно е да се отбележи и това, че от 60-те години на 20 век насам се наблюдава нарастващ интерес към неговота система и принципи на обучение в резултат на неудовлетворението на много родители и ученици от масовата държавна система на обучение и възпитание в западните страни. Едва ли има друг представител на реформаторската педагогика, чийто произведения заедно с подробни описания на работата на валдорфските училища да са така грижливо и последователно издавани. Училища по валдорфска педагогика има в над 20 страни по света, редовно се провеждат срещи, конференции, обмяна на опит между педагозите, които работят по нея.

Рудолф Щайнер е роден на 25 февруари 1861 г. в малко хърватско градче Кралевиц. Завършва средно реално училище, а през 1879 г. се записва студент по математика, история на природата и химия във Виенското висше техническо училище. На 14 годишна възраст е ангажиран като частен възпитател и учител. От 1884 до 1890 г. той живее в семейство на богати виенски граждани и има за задача да се грижи за един от синовете на семейството, който е болен от хидроцефалия. За да изпълни възложената му задача, той се интересува много от физиология и психология, от проблемите на обучението и възпитанието. Така в практическата си дейност той стига до редица идеи, които по- късно намират място в неговото главно дело- валдорфското училище. Между другото успехът с болното дете е толкова голям, че то дори завършва средно образование със зрелостно свидетелство. След приключване на работата по издаване на съчинения на Гьоте през 18897 г. Р. Щайнер се премества в Берлин и постъпва в организираното от Карл Либкнехт училище за работници, кадето работи в продалжение на 6 години като учител по история и като ръководител на курсове по реторика. В своята учителска дейност той търси ясни, разбираеми езикове конструкции, за да събуди по този начин не само интереса на своите ученици, но се старае те да разберат по- добре учебното съдържание. По този начин той достига до две основни идеи на по- късната си дейност, а именно – съобразявяне с физиологическите и психологическите особености на учениците, както и използване на образно- конкретен език, стимулиращ волятя и чувствата на учениците, и преодоляване на езиковите бариери пред тях. За първи път той излага своите педагогически схващания в книжката „ Възпитанието на детето от позицията на хуманитарната наука” , която обаче не намира широк отзвук. През 1919 г.той изнася беседа пред работници от цигарената фабрика „Астория„ във Валдорф. Същия ден по предложение на директора на фабриката Емил Молт производствения съвет взима решение да открие училище за децата на работниците и служитилите. Два дни по- късно, на 25 април се провежда среща между Щайнер и директора на фабриката, на която той приема предложението да оглави новото училище. Редовната учебна година с учениците се открива на 7 септември 1919 г. , която дата става официална на първото свободно валдорфско училище. В това училище се реализира нова за времето си педогогическа концепция, която влиза в историята като валдорфска педагогика. Рудолф Щайнер заболява тежко и умира на 30 март 1925 г.

Без да образува цялостна, завършена и обоснована педагогическа концепция, идеите на Р. Щайнер за организацията и съдържанието на обединеното средно училище във Валдорф имат своето основание в неговите антропософски възгледи. Още в първото си съчинение в тази област- „Нова организация на социалния организъ„ , излязло от печат през 1919 г. , той излага основните моменти на своето учение. Според Р. Щайнер истинският социален напредък изисква непрекъснато обновяване на обучението и възпитанието- както на тяхното съдържание, така и на формата им. Той смята, че формираната по негово време в Германия триканална система на средно образование (гимназия, реално и главно училище) не отговаря на индивидуалните и на социалните потребности, тъй като по този начин се задълбочава още повече пропостта между социалните класи. В друго свое съчинение той пише „ Добро съотношение между училището и сосиалната организация същестувава само тогава, когато в последната се вливат формираните човешки заложби, без те да се ограничават. Това може да стане, ако възпитателното дело се управлява в рамките на социалния организъм. Държавата и икономиката трябва да възприемат в рамките на социалния организъм формирания в процеса на самостоятелен духовен живот човек, без обаче да предписват образователен процес според своите нужди. Това, което даден човек на определена възраст трябвя да знае и да може, трябва да идва от самата природа на човек. Държавата и икономикататрябва да се организират така, че да съответстват на изискванията на природата на човека”.

Според Щайнер човешкият организъм и неговата организация се състоят от три части : а) нейният духовен живот; б) мисленето; в) чувствата и волята. Волятя се гради върху подсистемата, свързана с обмяната на веществата. В конкретната дейност тя е свързана фактически със съществуването на всеки човек, тъй като той живее във и чрез дейността. За да се преодолее едностранчивостта на традиционното училищно обучение, във валдорфското училище се обръща голямо внимание на по- голяма образност и нагледност на фантазиятя и ангажираността на чувствата, на формирането на практическите умения и навици. Затова в учебните планове както тогава, така и в съвременните валдорфски училища са застъпени практическа и художествена дейност, които стимулират волята и чувствата, например: ръчна работа, тъкачество, предене, дърводелство, художествено ковачество, строеж и работа в градината, художествени занимания, работа с пластелин, рисуване, чертане, музика, рецитации и др. Особено внимание се обръща на практическото насочване на „теоретичните„ предмети и с помощта на изкуството (например геометрията) . Въобще организацията на педагогическия процес е такава, че през целия ден учениците да бъдат активно ангажирани с различна дейност и по различен начин, за което спомага и училищната сграда, главно наличието на достатъчно помещения за отдих, работа, игра, представления и др.

Идеалът на едно свободно общество според Щайнер се състои в освобождаването на цивилизацията и формирането на човека от чуждите на тяхната природа ограничения. Учителят в държавните училища е подчинен на йерархията на компетенциите, тъй като в своята дейност той се съобразява с множество предписания, вместо да се ръководи от вижданиятя и да проявява инициатива. Той се ръководи от съображинея, поставени от хора, които не познават децата и съдят за обучението само от бегле спомени и наивни педагогически теории. Според Р. Щайнер целта на възпитанието във валдорфското училище е учениците да се научат да учат от живота, да могат непрекъснато да „свързват главата с ръцете„. Ето защо съвреминните училища от валдорфски тип правят опити да противодействат на все по- технизиращия се свят с широка палитра от обучение и дейност, при което се формират както умът и ръцете, так и душата и сърцето на учениците. Така се продължават началата, заложени още от Р. Щайнер, но се взимат предвид и предизвикателствата на съвременността.

Р. Щайнер изгражда валдорфското училище така, че учителят може да се ръководи в своята педагогическа дейност от действителното познаване на същността на развиващия се малък човек, да носи пълна отговорност за делата си и да разгръща цялата си инициатива.

Конкретното позноване на човека, на ученика, е източникът на обучение във валдорфското училище, като върху тази антропологична основа се изгражда и самата организация. Неговият принос за реформаторската педагогика се състои в това, че въз основа на антропологическите схващания за човека във физическо, нравствено и социално отношение той създава нова педагогика, включваща на свой ред художествените способности, чувствата, нравствените заложби и религиозните преживявания.

Върху основата на тези сващания Р. Щайнер организира практическото осъществяване на редица новости в обучението, а именно:

първо, съвместното обучение на момичета и момчета, съвместното обучение на деца от различни социални слоеве;

второ, класният ръководител води своите ученици от първи до осми клас;

трето, чуждоезиковото обучение започва още първи клас, когато децата са на седем години;

четвърто, въвежда се проектно, цялостно обучение, при което първите два часа всеки ден в продължение на няколко седмици се изучава един и същ учебен предмет, ;а да се осъществи по- голяма концентрация;

пето, премахва системата за оценяване, както и повтарянето на класа; във всички класове и училищни степени въвежда художествени и практически занимания през целия ден- ръчна работа, рисуване, дърводелство, музика, рецитации, еуритмия, тъкане, предене, първа медицинска помощ, работа в градината, театрални игри и занимания;

шесто, въвежда колегиално самоуправление и учителски конференции, които по думите му са свободни републикански разговори и където всеки е независим;

седмо, член на учителската колегия е и училищният лекар;

осмо, за изоставащите ученици е организиран помощен клас;

девето, всеки месец учениците организират празненства в училището, на които всеки клас показва постигнатите резултати в обучението.

Основа на цялата организация на педагогическия процес във валдорфските училища е колегиалното сътрудничесто между учителите. Всяка седмица в училището се провежда училищна конференция, в която участват на равноправни начала всички учители, както и училищният лекар. На тези конференции се обсъждат всички въпроси от живота в училището. В съдържателен план те имат три части: педагогическа, организационно- управленска и вътрешна.
Педагогическата конференция служи за обсъждане на въпроси относно съдържанието, организацията, теорията и методиката на обучението и възпитанието, актуалното състояние на работата по класове, за обмяна на опит и мисли.

Организационно- управленската конференция се провежда за обсъждане на въпроси, свързани главно с организацията на педагогическия процес и неговото провеждане.

Вътрешните конференции по правило се провеждат с новите учители, които работят за първа година в училището.

Важно е да се подчертае, че решенията на конференцията не се вземат чрез гласуване и налагане волята на групата, по пътя на непрекъснатото обсъждане на проблема, докато се стигне до приемливо за всички решение. Всички учители са равни, всички получават еднакви заплати.
В дейността на валдорфските училища се осъществява много добра съвместна работа между учители и родители, което става чрез различни форми и на различни равнища. Например родителите и учителите на даден клас се събират на общи вечери, за всички родители на учениците в училище се организират общи срещи, на които се изнасят лекции, обсъждат се общи въпроси. Дори в някой училища се организират курсове и семинари за родителите.

По своята същност валдорфските училища са единни, обединени от 1 до 12 клас, в които няма делене на академични и практически профили. Акцентът в обучението се поставя не толкова на академичната същност на съдържанието, а на човешкото взаимодействие, на заниманията с изкуство, на обсъждането и практикуването на нравственост и религия. Обръща се голямо внимание на мотивацията на всеки ученик да учи според способностите и възможностите си, както и на индивидуалнта работа с такива ученици. Изкуството и ръчната работа заемат достойно място в цялостния педагогически процес- съществуват ученически хорове, оркестри, групи за занимание по различни изкуства и дейности.

Конкретната организация на обучението не е закована, а е динамична. Обучението се провежда на блокове, като предметите, които изискват по-голяма концентрацие и задълбочоване (напр. немски език, история, математика) , се изучават на блокове сутрин по два часа в продължение на няколко седмици. След това започва друг блок и т.н. След определено време обучението започва пак с първия блок, но вече като продължение и задълбочаване. Онези предмети и дейност, които изискват непрекъснатост (напр. езиковото обучение) , са влючени във всекидневната програма. За дейност с практически характер са предвидени следобедните часове от програмата.

Едно от големите достойнства на валдорфската педагогика се състои в това, че без да се образуват групи по постиженията според успеха, се осъщестява диференциация на обучението както за малките, така и за големите ученици. Тази диференциация е индивидуално обусловена и зависи главно от интересите и предразположенията на учениците към една или друга дейност, към определени заниманя с изкуство или различни видове художествено творчество.
Детски градини има към всички по- големи училища, които работят по системата на валдорфската педагогика. В тях се приемат деца от 3 до 7 години. Основно внимание се отделя на изучаването и опазването на индивидуалността на децата от страна на
учителката. Тя не изисква определена форма на поведение, а чрез игри и други занимания стимулира детската фантазия, събужда съпричастността на децата. За да се осъществи такъв подход и стил на работа, броят на децата в групите не трябва да бъде повече от 25. Тъй като малкото дете според Щайнер учи и се развива главно чрез подръжание, трябва да се създадат условия и възможности то непрекъснато да действа, най- вече чрез игра. Детската учителка трябва да съблюдава индивидуалността на детето и да не изисква от него строго определено поведение. Игровият материал трябва да бъде естествен, обикновен, който да може да събужда фантазията, а чрез подражание децата се запознават с околниа свят. Много и различни са дейностите свързани с художественото, естетическото и езиковото развитие.

Обучение на деца от 7- 14 години. Големите психофизиологически изменения на 7- годишните деца намират отражение и в учебната работа с тях. Външните прояви на тези изменения започват и се отчитат най-ясно по смяната на зъбите. Вътрешната, същностната страна на измененията е свързана с все по-нарастващото образно възприемане и „преработване„ на околната действителност. Чрез фантазните картини детето започва постепенно да разбира връзките и зависимостите, да прониква в някой общи закономерности най- вече в природна среда. Задачата на педагога и на обучението е формирането на цялостната духовност на всяко дете.
Такива способности все по- определено се формират в периода на 12- 14 годишна възраст, когато децата с помощта на учителя вече по- добре разбират връзките и закономерностите на обкръжаващия ги свят, стига той да е в състояние да преподава достатъчно образно и емоционално с фантазия и чувствителност. Върху тази образно- емоционална основа се организира обучението по четене и писане.

През този период, дори още при 9- 10- годишните деца, все по-голяма роля започва да играе фантазията при опознаването на външния свят, предизвикана от засилващото се самасъзнание. Обучението вече има за задача да въведе ученика в постепенното опозноване на света, в неговите различни области- от историята до природата.

Постепенно в този процес по- голямо място започват да заемат аналитичното и анализиращото разглеждане, съчетани с детската фантазия. Чрез построеното на тази основа образно обучение децата постепенно преминават от външното разглеждане на нещата към тяхната същност. От учителя сега се изисква не само да обучава, но и да достигне определено художествено претворяване на общуването с нещата и предметите. Поради това децата трябвя да свикнат с учителите си, които ги придружават непрекъснато от 1 до 8 клас по основните предмети.

Обучението след 14-та година е времето на пубертета, през който става второ раждане, тъй като настъпват големи изменения в цялостното духовно и физическо развитие на младия човек. Той вече започва да се чувства и иска да бъде възприеман като много по- самостятелен, с порастнало чувство за собствено достойнство, с нови чувства и воля, със силен стремеж за външна изява и вътрешна самостоятелност. Всичко това поставя нови изисквания и хоризонти пред обучението и възпитанието във валдорфските училища.

На преден план излизат условията, при които младият човек формира способностите си за самооценка. Чрез обучението по различни учебни предмети той се запознава с различни материали и средства и със знания за тях. Задачата на учителя е да подтикне всеки ученик в обучението към собствена оценка и разбиране на връзките и зависимостите в природата и в обществото. Така обучението по отделните предмети придобива все по- научен характер и се доближава до живота.

Учениците се запознават с теории и хипотези, с модели, с методи за изследване и познание, с мисли и аргументи на други хора, които те трябва да възприемат и оценяват критично и самостоятелно. Формирането наспособности за лична оценка се подпомага и от обучението по предметите от художесвено- естетическата група, чрез коита младите хора навлизат в един друг свят, с други образи и начин на пресъздаване на живота и мислите.

Изучаването на големите произведения на изкуството и литературата допринася не само за разбиране на човешката съдба, но и на характерите на самите герои на произведенията, на мотивите и постъпките им. Така постепенно младият човек навлиза и се ориентира както в миналото, така и в настящето, та дори и в бъдещето.

Образование чрез художествено и практическо обучение е обосновано от Щайнер и неговите последователи като една необходимост за цялостното израстване на младия

човек. Тъй като религиозното съзнание не се формира само чрез четене и анализ на такава литература, а изисква и непосредствено участие в ритуали и дейности, така е обучението трябва да влючва естетически по своята същност занимания, както и конкретна практическа и занаятчийска работа.

Музиката заема важно място в живота на валдорфското училище. Всеки ученик свири на поне един инструмент, пее, участва в училищен хор, оркестър, където се изучават и изпълняват произведенията на велики майстори.

Валдорфската педагогика в духа на идеите на Р. Щайнер може да се практикува само от специално подготвени учители. За тази цел в страните, където има повече такива училища, са създадени специализирани висши педагогически институти, факултети и семинари. Основата на подготовката на бъдещите учители в тези заведения образува задълбоченото усвоявяне и изучаване на т. нар. Антропософска антрология като основа на частните дидактики на преподаването на отделните учебни предмети, за диференциация на обучението и др.

Идеите на Р. Щайнер, които той реализира във валдорфското училище, намират поддръжници и разпространение. В началото на 1998 г. във Федерална република Германия има 167 свободни валдорфски училища. Подобно развитие се отбелязва и в други страни: Белгия- 22, Англия- 26, Швеция- 39, Полша-3, Русия- 18 и др. Извън Европа такива училища има в САЩ- 91, Мексико-2, Египет-1, Южна Африка-14, Австралия-34 и др.

Тук трябва да посочим, че отделните училища и техния персонал са обединени в национални съюзи, дружества и др. Създадени са също така и международни организации в тази област, като например Международното обединение на валдорфските детски градини в Щутгард, Европейски съвет на валдорфските училища по Р. Щайнер, Международна конференция на движението Р. Щайнер.

Не са необходими повече доказателсва за тезата, че щом една педагогическа идея и нейната практическа реализация са в състояние да просъществуват и противастоят повече от 70 години на превратностите на съдбата и времето, то тази идея заслужава да бъде възприета и реализирана. Започвайки със своите педагогически конференции в училище още пре 1919 г. Р. Щайнер провежда такива срещи в Щутгарт в началото на 20 години на 20 век. По- късно се създават обединения на учителите работещи по тази система- както национални, така и международни.

Литературата върху валдорфската педагогика е внушетелна. Освен оригиналните съчинения на Р. Щайнер в Германия се издават серия публикации на учители и специалисти в тази област, която надхвърля вече 300 тома. В Германия и в някой други страни съществуват специални факултети наречени семинари, за подготавка на учители по валдорфска педагогика.Едва през последните години някои от произведенията на Р.Щайнер бяха издадени на български език от частно издателство.Системата и идеите на валдорфската педагогика не са познати на българските учители,не се четат и слециализирани курсове на студентите – бъдещи учители.

Категория: Курсови работи | Добавено от: gemi | Тагове: курсова по педагогика, Рудолф Щайнер – живот и дело, доклад по педагогика, Реферат по педагогика

Сподели с приятели:
Прегледи: 756 | Сваляне: 0 | Рейтинг: 0.0/0
Брой коментари: 0
Само регистрирани потребители могат да публикуват коментари
[ Регистрация | Вход ]