вторник, 17.10.2017
Начало » Файлове » Учебни материали » Есета

За един по-добър свят– есе
2011-01-10, 11:16 PM
От тогава още се е зародила и идеята, че всеки от нас трябва да се стреми към съвършенството, за да направи Битието, в което пребивава, едно по-добро място за живеене.

Как обаче звучат и се приемат думите „За един по-добър свят” в днешното съвремие – като далечно и отнесено понятие, неувяхваща мечта, поетично възклицание или просто едно от много клишета, превърнало се в мото, на различни фондации и организации в полза на човека. „За един по-добър свят” – фраза, която неминуемо сме чували, ала едва ли дори за миг сме се опитали да вникнем в скритите послания, които носи…

И тук идват въпросите: „Как за себе си тълкувам тези простички думи?”, „В какви паралели се измерва доброто?”, „Какво мога да оставя след себе си?”, „Кой съм аз, за да променя света? Аз съм просто част от Вселената…”.

От малки децата се учат да садят дръвчета, да се държат добре помежду си, да вярват в приятелството, да помагат на онези, които имат нужда, да не отстъпват пред трудностите…Защото родителите ги учат, че така е редно, че това е добро. И всяка вечер заспиват с приказките за храбри принцове и красиви принцеси, в които накрая винаги побеждава доброто… И този рисуван приказен свят е така бленуван, че ти се иска да бъдеш част от него. С течение на времето нещата не са толкова прости, всичко е субективно и се пречупва през собствената ти призма. Понякога искаме просто да избягаме от скучните рамки на ежедневието и да се пренесем на друго място. Светът ни се струва отблъскващ и враждебно настроен и вместо да се опитаме да го променим от ден на ден той става все по-сив…

И въпреки, че живеем в динамиката на ХIХ, не бива да забравяме идеите залегнали още от Ренесанса, а именно, че Човекът е венец на творението и е надарен със свободата сам да кове съдбата си и чрез действията си да променя света. А светът би бил едно по-добро място, ако не просто съществуваме, а се стремим да го претворяваме към онова, което искаме да бъде… Защото всеки малък жест и оказана другиго подкрепа, всяка грижа към природата, всеки покорен връх, дори всяка усмивка е крачка да направим Битието по-приветливо и красиво. Защото ако е вярна максимата „Аз мога”, то всеки от нас е надарен със силата да се самоусъвършенства, а така допринася и за световния прогрес. Не е нужно да извършим нещо велико, нито са ни нужни материални средства…Достатъчно е преди всичко да бъдем хуманни едни към други и опознавайки себе си, да открием онова, чрез което ще бъдем полезни на обществото, за да бъде и светът, в който живеем, едно по-добро място. И ако не заради нас, то нека поне бъдещето, което ще оставим на децата си, е по-светло.

Не съществува съвършен свят. Навярно и никога няма да има… Но това не е причина да не се стремим към него, защото съдбата ни зависи от самите нас.
Категория: Есета | Добавено от: gemi | Тагове: Есе за човека, есе за света, есе за доброто

Сподели с приятели:
Прегледи: 275 | Сваляне: 0 | Рейтинг: 0.0/0
Брой коментари: 0
Само регистрирани потребители могат да публикуват коментари
[ Регистрация | Вход ]