събота, 16.12.2017
Начало » Файлове » Учебни материали » Есета

С нашата поява континентите бързо остаряват – есе
2011-01-09, 5:13 PM

Съвременният човек- роботизиран и лишен от ценности продукт на собствената си епоха. Звучи песимистично, нали? Много са онези, които считат, че именно човечеството е причината за разрухата и щетите, които околната среда претърпява. Вредна ли е човешката дейност за природата или съвременният хомо сапиенс все още може да си послужи с оправданието на несъвършено произведение на природната живителна сила, която загива в нозете на своето сътворение? Възможно ли е да бъде ограничена деструктивната намеса на „варварската маймуна”, претендираща да носи названието „човек”?

Континентите са природна даденост, която наричаме „суша”. Още в Античността тя е боготворена от моряци, корабокрушенци и търговци.Неслучайно е създаден и култ към Майката Земя, която дава живот на всички растения и твари и спасява своите обитатели от гладна смърт. Днес отношението ни към нея е коренно различно- вместо да получава почит и преклонение, земята бива съсипвана по всевъзможни начини, измисляни от злия човешки гений. Но нанасяйки вреда на околната среда, ние неусетно, ала сигурно крачим към собствената си физическа смърт, тъй като сме пряко зависими от благата на природата.

Горите, наричани още „белите дробове на планетата”, са едно от чудесата, благодарение на които животът на Земята е възможен. Без тях моментално ще настъпи липса на кислород, при което почти цялото организмово разнообразие на планетата ще загине. Уви, хората рядко мислят за последиците, които ще се проявят в следствие от масовото изсичане на горите. Човекът вече предпочита тоалетната хартия и дървата за огрев пред това да диша чист въздух и да се радва на добро здраве. Автомобилните газове и вредните емисии, които хиляди предприятия изхвърлят в атмосферата, още повече засилват дефицита на живителния газ кислород. Последствията не спират дотук- тези емисии, които не могат да се освободят в космоса, остават в атмосферата, свързват се с атомите на водорода и се трансформират в киселинни дъждове, които унищожават естествения състав на почвите и ги правят негодни за употреба. Онези газове, които не претърпяват киселинна трансформация, влияят върху температурата на земната повърхност. Това от своя страна води до значителното затопляне на климата и до появата на т.нар „глобално затопляне”. В следствие на температурните изменения полюсите започват да се топят, а нивото на океаните- да се покачва. Човечеството отново се доказва като фактор, спомагащ за преждевременното изхабяване на природата. Освен масовата сеч на горите, задръстването на атмосферата с вредни газове и предизвикването на дисбаланс на световно океанското развитие, човекът е способен да причинява (и го прави!) още много злини на природата- манията „аз съм най- великият селскостопански производител” и прекомерното използване на изкуствени торове буквално съсипват почвите- те стават засолени. А да не говорим за качеството на продуктите, отглеждани в подобна среда. Тяхната консумация може да доведе до появата на канцерогенни елементи в човешкия организъм.

Нека не забравяме и други мании, от типа на „аз съм шейх и всичкото черно злато на света е мое”. Е, може и да не става дума за нефт, а за някакво друго полезно изкопаемо, но какво значение има, когато добивната дейност причинява „бръчки” на континентите и ги лишава от естествения вид на природния пейзаж. И не само това- добивния процес унищожава средата на живот, в резултат на което измират цели популации. „Животните”, мисли си егоистичният хомо сапиенс, „ще се преместят и ще си намерят друго местообитание”. Да, но растенията нямат крака и не могат да го направят. Казано с две думи- ще умрат. А с тях и растителноядните животни. Усещате ли как хранителната верига започва да се разпада? Може би се замисляте вече, че човешката дейност спрямо природата е в действителност деструктивна. Да, така е. Как да спрем разрухата? Не можем. Но бихме могли да я ограничим. Ключът към успеха е отговорността. Достатъчно е да следваме няколко прости правила, за да направим своя малък, но все пак значим принос към опазването на околната среда: да не купуваме батерии за еднократна употреба, да не изхвърляме в канализациите, реките, езерата или моретата боклуци, химикали или масла, отпадъците от битова техника да се предават на вече изградените специални пунктове, редовно да практикуваме разделното събиране на боклук, да не използваме материали, които не подлежат на разграждане след изхвърлянето им, да пестим водата, да купуваме екопродукти, да мислим, преди да принтираме на хартия. За намаляване на замърсяването са нужни много усилия от страна на обществото. Трябва да се създадат закони за намаляваненето на битовите отпадъци, както и за тяхното преработване. Първата крачка към този процес е пълното осъзнаване, че природата е в ръцете на всеки един от нас, че нейното опазване зависи от нашата отговорност. Само по този начин ние ще съхраним традицията и ще я предадем на следващите поколения, за да заживеем в по-чист и естествен свят. За да достигнем съвършенството на природата, за да спасим континентите си и да се наслаждаваме на тяхната неповторимост по- дълго.

Категория: Есета | Добавено от: gemi | Тагове: есе по философия, есе по история, доклад по география, С нашата поява континентите бързо о

Сподели с приятели:
Прегледи: 516 | Сваляне: 0 | Рейтинг: 0.0/0
Брой коментари: 0
Само регистрирани потребители могат да публикуват коментари
[ Регистрация | Вход ]