Образователен портал,теми,реферати,лекции

- Това ли е прочутото френско кафе ? Та то е почти като бабиното ръжено-леблебиено! Има вкус на прегорял кейк и достойнството му (ако има такова !) е, че е по-сладко и по-гъстичко, не прилича на вода, останала след миенето на кафена чаша. – казвам възмутено на брат си, когато напускаме кафенето на Плас дьо ла Конкорд. Тук бяхме доведени от нашите горди парижки домакини, за да пием "чудесното парижко кафе на чудесния Площад на победата”.

-Не бъркай луната с пръста, който я сочи!- отговаря ми той и аз замлъквам, озадачена от това, което чувам.После избухвам:

-Лесно ти е на тебе, голям си! Тук следваш вече 2 години, знаеш и разбираш всичко ! Я какви неразбрани лафове употребяваш! Какво всъщност искаш да ми внушиш?Да не бъркам луната с пръста, който я сочи!Това гатанка ли е? Искаш да кажеш, че по това кафе не трябва да съдя за всички други видове ; че зарад това кафе не трябва да отричам френското кафе . Но дали си прав?
И тук брат ми започна едно дълго обяснение, което ще изложа накратко. Кое е по-важното, пита ме той: къде и с кого си пила кафе или какво е кафето, което си пила ? Първото е луната, второто- пръстът. Но ти май ги объркваш по важност.Умният не обърква значимото с незначителното, ценното с малоценното, важното с маловажното. Трябва да се прави разлика.

В живота си човек не може да опита "всички видове кафета”, за да определи кое е истинското, най-хубавото. А ако знаеш, че това е "луната”, няма значение как ще я сочиш и никога няма да объркаш пръста си с нея .Лошо ще е, ако не си разбрала стойността, значението на "луната” и вместо от нея се възхищаваш и прекланяш, дори пишеш стихове за…електрическа лампа, например. Или въздишаш по нея. Именно по това личността се отличава от духовно бедния човек- никога не обърква луната с пръста.

Това не се отнася само до кафето и до материалните неща.Представи си, че за рождения ти ден ти подаря книга от класически писател- "Под игото” или роман от Виктор Юго. Но твой приятел ти каже, че не е интересна, не е полезна , защото е твърде остаряла с идеите и образите си.Заради неговата преценка трябва ли да се откажеш да прочетеш книгата? Или да повтаряш като ехо думите му? Или пък гледаш италиански филм, който не е криминале, сапунка или трилър, а и критиката за него не е особено щедра. Трябва ли да заявиш, че италианската кинематография е слаба? Или си попаднала в младежка компания, която се интересува само от музика. Значи ли това, че всички млади французи са романтици?

Има една чудесна българска поговорка: ”Заради наш Иван намрази и свети Иван”. Тя насочва към същото, към което и сентенцията за луната и пръста. И отношението на учениците към училището се подчинява на тази сентенция.Много от вас не виждат какво им дава то, а какво губят от него- купоните, дискотеката, чатенето. Затова мразят "даскалото”.

Запомни, сестричке, истински стойностните неща няма нужда да се сочат с пръст. Те сами говорят за себе си, ако ги познаваш. За да не направиш грешката с луната и пръста, за да успяваш в живота, за да има той смисъл и дните ти да са пълни, трябва да се учиш, да се трудиш. Има хора, които съзнателно искат да объркаш луната с пръста, като ти внушават, че по нея има петна, а пръстът е чист, няма нищо по него. Подмяната на значителното с незначителното е манипулация с користна цел.Така се печелят заблудени души за лична изгода- например в политиката, рекламата, търговията.

Човек се учи, докато е жив – казва народът. И още: не всичко, което блести, е злато.Ако се увличаш по лъскавото отвън, можеш да приемеш блясъка на лакирания нокът за лунна светлина. Можеш да объркаш с пръста, ако не си дадеш труд да разграничиш онова, което е действително , от онова, което изглежда. Но ти знаеш кое е истинското, стойностното, значителното и кое не е, нали?

Да, вече разбрах какво иска да ми каже брат ми. Но нали човек, докато е жив, все се учи? Утре ще отида пак на Плас дьо ла Конкорд не за да мисля дали кафето има вкус на прегорял кейк, докато го пия, а за да разгледам тази парижка забележителност!