събота, 16.12.2017
Начало » Файлове » Учебни материали » Есета

Любовта в делника и делникът в любовта – Есе
2011-01-09, 4:50 PM

Понякога се питам защо любовта на Ромео и Жулиета е толкова силна, че умират един за друг.И защо циганчето Цветан и хубавата Маги легнаха върху релсите на влака? Опитвам се да си ги представя….щастливо женени с деца. Дали тогава щяха да са същите? Въпросът ме вълнува, а отговорът, който си давам, е чисто теоретичен.

Всъщност какво е любовта? Тя е магия, велика сила, най-голямата сила, която движи човечеството, която преодолява трудности и бариери. Любовта е празник в човешките делници. която. Тя е тайнственост, разнообразие от емоции, вдъхновение, изобретателност, откривателство, вълнуваща близост.Тя идва неусетно и сякаш е призвана да съедини две души, като им даде обща цел, идеал.Идва да преобрази хората, да ги направи по-добри, весели, безгрижни, развълнувани.Да ги обогати духовно.

Влюбените са щастливи при всяко докосване, при всеки поглед един към друг, при всяко писмо, наситено с "любов и кофи със сълзи”, както е казал поетът Валери Петров.. За тях малката стаичка, "цялата във прах”, е светилище на привличането им, на първата интимност.Тогава защо "като стар часовник, тихо и полека, I любовта в сърцата, изхабена” понякога спира? Защото се стига дотук?

Защото когато всички плодове на любовта бързо се изконсумират, това я превръща в делник. Вече няма разнообразие, емоции, вдъхновение. Близостта не е вълнуваща, защото става ежедневие. Няма нужда от изобретателност и откривателство, защото няма пречки за преодоляване и всичко е познато. Изчезват роматниката, магията, а великата тайнственост става незврачна реалност.Влюбените изстиват един към друг, отегчават се от близостта си, загубват интерес към околните , към света и към себе си дори. Любовта става делник, когато е наситена с еднообразие, отегчение, скука; с липса на интерес и настроение; с понижен жизнен тонус; с отчуждение. С една реч- когато става сиво и равно всекидневие.

Животът е устроен така: любовта в делника е красива, делникът в любовта я убива. Чувството се изчерпва, когато между хората духовната връзка е останала в сянката на сексуалността. Няма ли откривателство, любопитство, неразгаданост; изпита ли е чашата на виното й на екс; няма ли общи пориви, теми, идеали, любовта става делничен навик. А навикът я убива.Уместно предупреждение към младите хора отправят поетите, нали? Особено към онези, които още не са се сдобили със свой "тавански спомен” и трепетно чакат реда си!

Винаги е тъжно и не така красиво, когато умира една любов. Но когато Ромео и Жулиета умират, любовта не умира. Тя побеждава смъртта. Тя продължава да бъде вечен празник, защото отвежда младите във вечността.Тъжно е, но е и прекрасно!

Та ето го отговорът на моя въпрос: ако Ромео и Жулиета бяха щастливо женени с деца, те може би щяха да превърнат любовта в делник, както често става днес. И тогава…вероятно щяха да са герои на някой млад поет, не на Шекспир.

А може би не?

Категория: Есета | Добавено от: gemi | Тагове: есе за любовта, есе за делника, Любовта в делника и делникът в любо, есе за Ромео и Жулиета, есе

Сподели с приятели:
Прегледи: 559 | Сваляне: 0 | Рейтинг: 0.0/0
Брой коментари: 0
Само регистрирани потребители могат да публикуват коментари
[ Регистрация | Вход ]