Човекът във новото време трябва
да бъде разбран, преди да бъде осъден. И чрез разбирането да бъде спасен!
Вапцаров се заема с нелеката задача да оправдае човека, „стъпил в погрешност на
гнило”, и да открие кой е виновен – човекът, роден, за да върви и търси своя
път, или животът, който често го изправя на кръстопътя между вярната и грешната
посока, без да му даде ориентири за добро и зло. Поетът е убеден, че не човекът
е виновният. Затова потоците от ропот, които истеричната дама излива върху
лирическия говорител, ще бъдат спокойно и търпеливо опровергани. Зловещата
история за човека братоубиец би покъртила и най-безсърдечното сърце. Как е
възможно убиецът да „измие” греха си само с посещение на Божия храм? Безспорно
тези факти могат да предизвикат омраза и ненавист към човешките същества. Но да
мразиш човека изобщо, значи да мразиш сам себе си! А да¬мата е именно в такава
позиция. Тя не би признала това, защото е силна на теория, защото пред нея стои
злото като акт на непоправим престъпник, но не и причините и условията,
под¬тикнали злодея към братоубийството. Възможно ли е човек, който „понакуцва в
теория”, да предложи нещо, оправдава¬що убиеца? Коя е формулата, с която може
да се докаже неверността на твърдението, че човекът не заслужава ничия защита?
Лирическият говорител решава да подходи деликатно, защото към човека трябва да
се пристъпва просто, по човешки, „без злоба”, която заслепява и изкривява фактите.
Затова разказаното не е престъпление, а „случка”, която може да се случи на
всеки човек, изпаднал в несигурност и отчаяние. Животът не е еднакво щедър към
всички. Не на всеки пътят е гладък и прав. Човекът е и добро, и зло. И колко е
прав ливанският философ Джубран, който казва: „Що е злото, ако не добро, измъчено
до смърт от глад и жажда.” Оттук идва смелостта на опонента на дамата да противопостави
на братоубийството отцеубийство. Човекът губи ориентир, доброто е вече зло и
той се трансформира в „злодей злосторен”. Той има нужда от помощ, нужно е да се
появи спасител да го защити и разбере. Затова следва разказ за живота на убиеца
в затвора. Най-добрият начин да разбереш живота, е да опознаеш себе си.
Забързан, човек няма време да размишлява върху собствената си същност. Той дори
не може да види и това, което е около него. Но затворът, макар и отнемащ
свободата, дава време. Изгубеният хоризонт на свободата е заменен с хладните
стени на килията, между които е заключено времето. Сега убиецът може да стигне
до себепознанието, да разбере защо се е превърнал в екзекутор на собствения си
създател, защо е изчезнал пътят под краката му, загубил е опора и е стъпил „б
погрешност". Коя е тази погрешност и какво я е породило? Според Джубран,
„когато доброто във вас изгладнее, дири храна и в най-тъмни пещери, а кога¬то
изжаднее, пие даже от мъртвата вода. ” Затова недостигът на „хлеба” е превърнало
човека в злодей. Разполагащ с време да разбере живота и себе си, да анализира
миналото си и да прозре краткото бъдеще, героят е покорен от една магия –
песента. Тя разказва за нещо прекрасно, дори фантастично – че „животът ще дойде
по-хубав” даже и от тази песен. И човекът „спокойно, тъй – дума / след дума / и
твърдо редил песента”. Тя наистина има магически си¬ли, защото и затворът, и палачите
били пленени от нея. Но най-важното, сторено от песента, е, че прогонва от
сърцето на преродилия се човек страха от смъртта. Някогашният престъпник е
станал смел до неузнаваемост, защото е родил Човека в себе си и защото е готов
да приеме смъртта. Това е достатъчно да предизвика възхищението на усмихнатите
звезди, които го приветстват: „Браво, човек! ” Тръгнал по единствено възможния
за него път – на мрака, човекът достига до зората. Макар и чрез бесилото…
gemi 
mirona 